Нови промени в ЗДДС, ЗКПО, ЗСч и ЗМДТ

В брой 97 от 5.12.2017 г. на Държавен вестник чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са приети промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за счетоводството, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за пощенските услуги.





Пълен тест

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 и 92 от 2017 г.)
§ 1. В чл. 25, ал. 4, изречение второ думата „услуга“ се заменя със „стока или услуга“.
§ 2. В чл. 27, ал. 2, изречение второ думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
§ 3. В чл. 29, ал. 2 се създава изречение второ: „Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им.“
§ 4. В чл. 46, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „и изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)“.
§ 5. В чл. 49, т. 2 думите „универсални пощенски услуги“ се заменят с „универсална пощенска услуга“.
§ 6. В чл. 50, ал. 2 думите „или е извършена“ се заменят с „чрез извършване на“.
§ 7. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) в текста преди т. 1 думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79а“ и думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79б“ се заличават, а думата „неползвания“ се заменя с „неползван“;
б) в т. 1, буква „б“ в последното изречение думите „по ал. 5“ се заличават и думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит в резултат на извършена корекция по чл. 79а или 79б, но не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи, когато извърши облагаема доставка на стоката или услугата, има право да приспадне неползван при придобиването данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
ДК = НДДС х 1/20 х БГ, където:
ДК е размерът на неползвания при придобиването или изграждането на имота данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. за всички останали стоки и услуги:
ДК = НДДС х 1/5 х БГ, където
ДК е размерът на неползвания при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1.“
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „ал. 5“ се добавя „и 6“.
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „2, 3 и 5“ се заменят с „2, 3, 5 и 6“.
§ 8. В чл. 79а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1, буква „г“ навсякъде думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“, а след думите „когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит“ се добавя „съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок“.
2. В ал. 4, в текста преди т. 1 думите „а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4“ се заличават.
3. Създава се ал. 7:
„(7) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.“
§ 9. В чл. 79б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 в текста преди т. 1 думите „а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4“ се заличават.
2. Създава се ал. 6:
„(6) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за услуги, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.“
§ 10. Създава се чл. 79в:
„Правила при изчисляване на корекции
Чл. 79в. За целите на изчисляването на корекциите по чл. 79, 79а и 79б:
1. Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
2. Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
3. К0 е 1, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
4. К0 не може да е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице е приспаднало частичен данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност както за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки, за които лицето няма такова право; в този случай се взема предвид коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
5. К0 е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 от закона, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо дали при придобиване на стоката, или при получаване на услугата лицето е възнамерявало да я използва и за цели извън рамките на независимата икономическа дейност; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
6. ПрНИДх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за независима икономическа дейност;
7. ПрНИДх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
8. ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1.“
§ 11. В чл. 80, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „а“ думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
2. В буква „б“ накрая се добавя „съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок“.
§ 12. В чл. 92, ал. 3, т. 3 след думите „Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ се добавя „и Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“.
§ 13. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.“
2. В ал. 4, изречение второ след думите „същият е“ се добавя „регистрирано лице на основание, различно от този член или чл. 100, ал. 1, или е“.
§ 14. В чл. 101 ал. 6 се изменя така:
„(6) В срок 7 дни от постъпването на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.“
§ 15. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.
§ 16. В чл. 107, т. 3, буква „б“ думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 17. В чл. 109 ал. 1 се изменя така:
„(1) В случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107.“
§ 18. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2 и 5 и при прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса;“.
§ 19. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава т. 6:
„6. условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) При експлоатацията на ФУ/ИАСУТД лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата по ал. 4.“
§ 20. В чл. 125 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се отменя.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.“
3. Алинеи 11 и 12 се отменят.
§ 21. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.“
§ 22. В чл. 132а, ал. 2 думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 23. Създава се чл. 160а:
„Инвестиционно злато
Чл. 160а. (1) За целите на този закон инвестиционно злато:
1. е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
2. са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
3. са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия „С“ на „Официален вестник“ на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
4. са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
(2) Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.
(3) Редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 24. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Българската народна банка.“
§ 25. Член 176а се отменя.
§ 26. Член 176б се отменя.
§ 27. В чл. 176в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.“
2. В ал. 7 накрая се добавя „глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона“.
3. Създават се ал. 13, 14 и 15:
„(13) Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
(14) Лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в регистъра по ал. 15.
(15) За лицата по ал. 14 Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен регистър. Редът за вписване и съдържанието на регистъра се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 28. В чл. 186, ал. 1 се създава т. 4:
„4. използва електронни системи с фискална памет, които:
а) не са от одобрен тип;
б) са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена Националната агенция за приходите;
в) имат нарушени или липсващи пломби;
г) позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред.“
§ 29. В чл. 187, ал. 1, изречение второ думата „нарушения“ се заменя с „нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан“ и се създават изречения трето и четвърто: „Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.“
§ 30. Създава се чл. 191а:
„Чл. 191а. (1) Който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
§ 31. В чл. 192 т. 3 се изменя така:
„3. отнема разрешението на лицето, извършващо сервизно обслужване.“
§ 32. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Точка 24 се отменя.
2. В т. 45 думите „от туроператор към пътуващо лице“ се заличават.
3. В т. 83, буква „б“ думите „със стойност“ се заменят със „с данъчна основа“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 33. Разпоредбата на § 14 се прилага от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.
§ 34. Когато след датата на създаване на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано по закона, съдружникът е регистриран по закона до 31 декември 2017 г. включително, заявлението за регистрация по чл. 132, ал. 5 се подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 35. Лица, на които регистрацията по закона е прекратена през декември 2017 г. и не са подавали по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация до датата на дерегистрацията им, подават същите за последния данъчен период на хартиен и на технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока по чл. 125, ал. 5.
§ 36. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата по чл. 118, ал. 4, т. 6 следва да приведат дейността си с изискванията на наредбата по ал. 1.
§ 37. Заповедта по § 1, т. 24, буква „б“ от допълнителните разпоредби е в сила до издаване на заповед по чл. 175, ал. 5.
§ 38. (1) Предоставеното до 31 декември 2017 г. по реда на отменените чл. 176а и 176б обезпечение се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
§ 39. (1) Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, за което е отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(3) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 в деня на освобождаването.
§ 40. До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.

§ 41. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 9, 58, 63 и 92 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 т. 37 се изменя така:
„37. „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) за цели по т. 10 и 33;
б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“
2. В чл. 12, ал. 2 накрая се добавя „както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества“.
3. В чл. 21:
а) в ал. 1 се създават т. 15 и 16:
„15. произведената електрическа енергия от лица, за които няма изискване да са получили лицензия по Закона за енергетиката, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия;
16. цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.“;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „по ал. 1, т. 1 и 3“ се заменят с „по ал. 1, т. 1 – 3“;
бб) създава се нова т. 2:
„2. по ал. 1, т. 2 – с правилника за прилагане на закона;“
в) досегашната т. 2 става т. 3.
4. В чл. 22, ал. 3, т. 2 думата „лекарства“ се заменя с „лекарствени продукти“.
5. В чл. 24б:
а) в ал. 3 думите „които могат да бъдат отстранени“ се заличават и се създават изречения трето и четвърто: „При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
б) в ал. 5 изречение първо се изменя така: „Когато се установи, че лицето не отговаря на нормативните изисквания, началникът на митницата с мотивирано решение отказва издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.“;
в) в ал. 8 накрая се добавя „включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител“.
6. В чл. 25, ал. 1, т. 3 след думите „наредбата по ал. 2“ се добавя „и при условие че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност“ по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона“.
7. В чл. 27 се създава ал. 14:
„(14) При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
8. В чл. 44:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 84, ал. 22“;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.“
9. В чл. 49:
а) в ал. 3 думите „отказва искания лиценз“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
б) в ал. 6 след думите „друг орган“ се добавя „включително и в случаите на получаване на становище от началника на митницата по смисъла на наредбата по чл. 103а, ал. 3“.
10. В чл. 52, ал. 4 се създава изречение второ: „Решението на директора на Агенция „Митници“ подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.“
11. В чл. 53, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „при вливане, сливане или разделяне“.
12. В чл. 55г, ал. 3 думите „отказва искания лиценз“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
13. В чл. 57а се създава ал. 11:
„(11) Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи по смисъла на Закона за енергетиката са длъжни ежемесечно до 10-о число след изтичане на данъчния период да предоставят информация на компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване, включително следната информация:
1. потребени количества природен газ за собствени нужди;
2. данни за типа на средствата за търговско измерване, при промяна;
3. информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване, в случаи на извършени проверки през отчетния период;
4. протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
5. данни за измереното, разпределеното и пренесеното количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ – в гигаджаули при горна топлотворна способност;
6. при поискване – данни за количествата пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ.“
14. В чл. 57б:
а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността.“;
б) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите.“;
в) в ал. 7 се създават изречения трето и четвърто: „При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
г) в ал. 14 се създава изречение трето: „При промяна, свързана със седалище и адрес на управление, началникът на компетентната митница по новото седалище и адрес на управление издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.“
15. В чл. 57в, ал. 5 думите „отказва регистрацията“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
16. В чл. 58д, ал. 3 думите „отказва регистрацията“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
17. В чл. 64:
а) в ал. 4 накрая се добавя „като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден“;
б) алинея 7 се изменя така:
„(7) Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.).“
18. Създава се чл. 75б:
„Чл. 75б. (1) В случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8.
(2) Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър „Дневник складова наличност“. Съобщението за получаване се подава в съответствие с чл. 73д.
(3) При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (EС) № 389/2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ, L 121/1 от 8 май 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 389/2012“.
(4) След извършване на проверките по ал. 3, с които са установени липси по ал. 1, началникът на компетентното митническо учреждение, на територията на което се намира данъчният склад, обектът на регистрирания получател или на временно регистрирания получател, издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача, като с едно решение може да се установят задължения за акциз за съответния данъчен период.
(5) Определеното задължение с решението по ал. 4 подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) За целите на връчване и събиране на установеното задължение с решението по ал. 4 може да се прилагат разпоредбите на глава двадесет и седма „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) В случаите на чл. 73а, ал. 1, т. 2, когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател – изпращач, при спазване на разпоредбите на чл. 74а, ал. 4.“
19. В чл. 80:
а) в ал. 1 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават;
б) създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) В случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при обезпечение, учредено със:
1. банкова гаранция, се представя анекс към банковата гаранция, с който да се обезпечат задължения за суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад;
2. депозит в пари, същият обезпечава задълженията за суми за възникнали, които биха могли да възникнат или установени задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад.
(6) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решение, свързано с промяна на обстоятелствата по ал. 5, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, да предостави новото обезпечение.
(7) Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.“
20. В чл. 81б, ал. 6 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
21. В чл. 82, ал. 1 думите „по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата“ се заличават.
22. В чл. 83е, ал. 2 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
23. В чл. 83к в изречение второ думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
24. В чл. 84, ал. 8:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 20“ се добавя „ал. 2“;
б) в т. 1 се създава изречение второ: „В случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект.“
25. В чл. 90а се създава ал. 3:
„(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад.“
26. В чл. 90г, ал. 3 думите „отказва издаването на разрешение“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
27. В чл. 91б:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 4:
„(2) Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.
(3) Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта.
(4) Забранява се издаването на данъчни документи по този закон за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки в данъчния склад/обекта.“
28. В чл. 93 се създават ал. 13 и 14:
„(13) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява с решение на началника на компетентната митница при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуал ния кодекс.
(14) В случаите по ал. 13 решението за прекратяване на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.“
29. В чл. 99 се създават ал. 6 – 8:
„(6) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизните стоки по ал. 1, т. 3 и 4, ал. 2, т. 2 – 5 и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6.
(7) Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията по ал. 6 в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки чрез обяви/съобщения по ал. 6, се предоставя при поискване на митническите органи.“
30. Създава се чл. 99а:
„Чл. 99а. (1) Изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по чл. 99, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 2 – 6 е забранено. Забраната не се отнася за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
(2) Не се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.
(3) Подателите са длъжни да попълват декларация пред пощенския оператор, че изпращаните от тях акцизни стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Попълване на декларация се изисква и при изпращане на отпадъци от тютюн по чл. 12, ал. 4, като подателят посочва идентификационните данни на получателя и предназначението на отпадъка.
(4) Декларациите по ал. 3 се съхраняват в оригинал в съответното звено на пощенската мрежа и се предоставят на митническите органи при извършване на проверка.
(5) При съмнение или когато установят, че пратката съдържа акцизните стоки или отпадъци от тютюн по ал. 1, пощенските оператори уведомяват незабавно най-близкото митническо учреждение, като предоставят данни за нейното местоположение и служебно лице за контакт. Приетата пратка се задържа от пощенския оператор за срок, съгласуван с митническите органи, но не по-дълъг от три дни от уведомяването.
(6) В срока по ал. 5 митническите органи извършват проверка, като пощенският оператор е длъжен да им оказва необходимото съдействие, включително за установяване на подателя и получателя на пратката, съдържаща забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия, свързани с приемането, пренасянето и доставката на пратки, съдържащи акцизни стоки или отпадъци от тютюн, да се извършат под тяхно наблюдение и/или под наблюдението на оператора.
(7) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията, свързана с приемането, пренасянето и доставянето на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1, се предоставя при поискване на митническите органи.“
31. В чл. 102:
а) в ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и отпадъци от тютюн“;
б) създава се ал. 8:
„(8) При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.“
32. В чл. 102а се създава ал. 6:
„(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.“
33. Създава се чл. 102б:
„Чл. 102б. (1) Подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1 и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.
(2) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно:
1. да представи на митническите органи документ за самоличност и всички документи, свързани с товара, с които разполага;
2. да декларира пред митническите органи данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките, както и да заяви очаквания час на получаване/разтоварване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;
3. да уведоми лицето, посочено като получател и/или изпращач на стоките, за инсталираните технически устройства и/или поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоките на територията на страната;
4. да запази целостта и да не допуска повреждането, манипулирането или въздействието по друг неправомерен начин върху техническите устройства и техническите средства за контрол, поставени от митническите органи;
5. да не се отклонява от маршрута, определен по реда на чл. 102а, ал. 2, освен в случаите на непреодолима сила, за които е уведомил митническите органи предварително на телефон за връзка, посочен от тях;
6. да достави превозваните акцизни стоки на мястото на получаването/разтоварването им в страната или на мястото, през което транспортното средство трябва да напусне територията на страната, като присъства при демонтиране на техническите устройства и/или отстраняване на техническите средства за контрол.
(3) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето – получател на акцизните стоки на територията на страната, е длъжно:
1. да уведоми незабавно митническите органи при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоките на телефони за контакт и електронни адреси, публикувани на интернет страницата на Агенция „Митници“;
2. да се яви пред митническите органи на посочените място, дата и час на получаване/разтоварване на стоките или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;
3. да присъства или да осигури присъствието на упълномощен свой представител при демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол, както и при проверката, извършена при получаване/разтоварване на стоките.
(4) Когато от транспортно средство, върху което са поставени технически средства за контрол на достъпа до товара, трябва да се разтовари акцизна стока на няколко различни места, на всяко от местата на разтоварване поставените технически средства за контрол се отстраняват. След разтоварване на стоката митническите органи могат да поставят нови технически средства за контрол.
(5) Техническите устройства се демонтират и/или техническите средства за контрол се отстраняват от митническите органи на мястото на получаване/разтоварване на стоката не по-късно от 4 часа от заявения от лицето час съгласно ал. 2, т. 2. Когато е подадено уведомление за промяна по ал. 3, т. 1, демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаването на уведомлението.
(6) В случаите по ал. 5, когато с транспортното средство се превозват освен акцизните стоки и други стоки, при разтоварване на другите стоки не се изисква присъствието на техния получател.
(7) За инсталираните и демонтираните технически устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1, както и за поставените и отстранените технически средства за контрол митническите органи съставят протокол.
(8) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.“
34. Създава се чл. 102в:
„Чл. 102в. (1) В случаите на чл. 102, ал. 6 водачите на пътните превозни средства имат задълженията по чл. 102б, ал. 2, т. 1 и 2.
(2) За идентифициране и спиране на транспортни средства митническите служители могат да изискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи или от други държавни органи в рамките на тяхната компетентност. По искане на митническите органи и при наличие на данни, че спряното транспортно средство е послужило за извършването на нарушение на закона, транспортното средство се задържа за осъществяване на контрол.
(3) За установяване на маршрута на движение и на местоположението на транспортни средства митническите органи могат да ползват данни от навигационни системи, данни от системите на компетентните администрации, както и друга подходяща информация.“
35. В чл. 103:
а) в ал. 2 думите „обезпечаването и преценката“ се заменят с „обезпечаването, преценката и връщането“;
б) създава се ал. 7:
„(7) Средствата за контролните покупки по ал. 5 се осигуряват от бюджета на Агенция „Митници“.“
36. В чл. 103в:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) За лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, не се прилага разпоредбата на чл. 103а, ал. 4.“
37. В чл. 107, ал. 5 думите „ал. 5, 6 и 8“ се заменят с „5, 7 и 8“.
38. В чл. 107б, ал. 2 след думите „иззетите и задържаните“ се добавя „отнетите и изоставените в полза на държавата“.
39. В чл. 107в, ал. 3 думите „чрез възлагане за преработка или унищожаване“ се заличават.
40. В чл. 107ж:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато за стоките – предмет на нарушение по този закон, акцизът е заплатен частично или не е заплатен, се дължи акциз на общо основание в случаите:
1. по чл. 107е, ал. 2 – с влязло в сила наказателно постановление за стоките е определена пазарна цена;
2. по чл. 107з, ал. 3, т. 3 – с влязло в сила споразумение за прекратяване на административнонаказател но производство за стоките, за които е заплатена пазарна цена.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Акциз на общо основание се дължи в случаите по чл. 108, ал. 2, чл. 109, ал. 5 и чл. 123б, ал. 1 при влязло в сила наказателно постановление.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и 2“;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4;
д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
41. В чл. 107з, ал. 4, т. 2, буква „а“ след думите „по-нисък от“ се добавя „80 на сто от“.
42. Член 110 се изменя така:
„Чл. 110. (1) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица.
(2) Лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. – за физическите лица.
(3) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
(5) Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.“
43. В чл. 112а се създава ал. 3:
„(3) Който държи и превозва акцизни стоки без опростен придружителен документ или документ по чл. 76а, ал. 8 или чл. 76в, ал. 3, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.“
44. Създава се чл. 112б:
„Чл. 112б. (1) Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.
(3) Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.“
45. В чл. 114а:
а) в ал. 1 след думите „чл. 91б“ се добавя „ал. 1“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.“
46. В чл. 120 се създава ал. 5:
„(5) Който наруши забраната на чл. 99, ал. 6 и 7, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 10 000 лв.“
47. В чл. 123:
а) в ал. 1 думите „1000 лв.“ се заменят с „500 лв.“ и думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“;
б) в ал. 2 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“ и думите „4000 лв.“ се заменят с „2000 лв.“;
в) в ал. 6 думите „2000 лв.“ се заменят със „700 лв.“, думите „4000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“ и думите „6000 лв.“ се заменят с „2000 лв.“.
48. Член 123а се изменя така:
„Чл. 123а. (1) Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(3) В случаите по ал. 2, когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.“
49. Създава се чл. 123в:
„Чл. 123в. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 99а, ал. 1, 2 и 3, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 и 2 не се налагат на лица – пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка, съдържаща акцизните стоки или отпадъци от тютюн по чл. 99, и са съдействали за установяване на нейния изпращач и получател.“
50. В чл. 124:
а) в ал. 1 след думите „нарушения по чл. 108а“ се добавя „чл. 112а, ал. 3“;
б) в ал. 4 след думите „транспортиране на“ се добавя „иззетите и задържаните“;
в) в ал. 5 в изречение първо след думите „подлежат на“ се добавя „продажба“ и в изречение второ след думите „подлежат на“ се добавя „продажба или“;
г) създава се нова ал. 6:
„(6) Продажбата на акцизни стоки по ал. 5 се извършва от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или на оправомощено от него лице, по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 7.
51. В чл. 126:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 4:
„(2) Санкциите по ал. 1 се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:
1. е между свързани лица;
2. е привидна или заобикаля закона;
3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;
4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.
(4) В случаите по ал. 2 отговорността се реализира по отношение на лицето доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която:
1. не е налице документална обоснованост;
2. не са представени необходимите документи или не е декларирана съответната информация пред Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.“
52. В чл. 126б, ал. 2 числото „50“ се заменя със „100“.
53. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9б:
„§ 9б. В срок до 31 март 2018 г. началниците на митници извършват служебна пререгистрация на издадените удостоверения за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 по седалището на лицата с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво.“

§ 42. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г. и бр. 81 и 95 от 2016 г.) в чл. 90, ал. 1 се създава т. 7:
„7. акцизни стоки и отпадъци от тютюн, чието държане, пренасяне, превозване, предлагане и продажба са забранени от Закона за акцизите и данъчните складове.“
§ 43. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г. и бр. 58, 63 и 85 от 2017 г. ) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29 ал. 3 и 4 се отменят.
2. В § 1 на допълнителните разпоредби:
а) в т. 8 думите „и изделията за пушене, различни от тютюневи изделия“ се заменят с „изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн“;
б) създава се т. 47:
„47. „Изделие за водна лула, несъдържащо тютюн“ е изделие за пушене, което:
а) е съставено от заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние);
б) не съдържа растения и вещества, забранени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.“

§ 44. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г. и бр. 58, 85 и 92 от 2017 г.) в чл. 28, ал. 4 думите „чл. 79, ал. 3“ се заменят с „чл. 79, ал. 1“.

§ 45. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 50:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.“;
б) в ал. 6 думата „удостоверение“ се заменя с „доказателства“.
2. Създава се чл. 50а:
„Възможност за деклариране на необлагаеми доходи
Чл. 50а. Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.“
3. В чл. 53 ал. 6 се изменя така:
„(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 януари на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари.“
4. В чл. 56:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Предприятията – платци на доходи, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.“
5. В чл. 73, ал. 4 думите „до 30 април“ се заменят с „до 15 март“.

§ 46. Разпоредбите на § 45, т. 1 и 2 се прилагат и за доходи, придобити от физическите лица през 2017 г.
§ 47. Предприятията подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица само по електронен път, ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г.
§ 48. Данъчно задължените лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица ползват отстъпката по чл. 53, ал. 6 върху данъка за довнасяне и за годишната данъчна декларация за 2017 г.
§ 49. Срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи, изплатени през 2017 г., е до 15 март 2018 г.

§ 50. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г. и бр. 88, 92 и 93 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 1:
а) създава се нова т. 8:
„8. данък върху таксиметров превоз на пътници;“
б) досегашната т. 8 става т. 9.
2. В чл. 55:
а) в ал. 4 в текста преди т. 1 думата „триколка“ се заменя с „триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“;
б) в ал. 8 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличават;
в) в ал. 9 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона“ се заличават;
г) в ал. 12 думите „превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата“ се заменят с „четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013“.
3. В чл. 58 ал. 2 се изменя така:
„(2) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.“
4. В чл. 61ч:
а) в ал. 1 думите „БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“ се заменят с „БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
                    ПДТПП х ОМ
НВДТПП = ____________
                       БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.“

§ 51. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 и 92 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите.“;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение.“
2. В чл. 38, ал. 10:
a) изречение първо се изменя така: „Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка.“;
б) създава се ново изречение второ: „Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад.“;
в) досегашното изречение второ става изречение трето.
3. В чл. 48, ал. 1 след думите „борбата против корупцията“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. В чл. 54 в текста преди т. 1 след думата „правителства“ се добавя „се съставя на български език, в хиляди левове и“.
5. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) в т. 11 думите „получени от обичайната дейност на предприятието“ се заличават;
бб) точка 12 се отменя;
б) създава се § 5а:
„§ 5а. Предприятие, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8, осъществява текущото счетоводно отчитане и съставя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти.“
§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква „а“, която влиза в сила от 20 май 2019 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 ноември 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
12147 Коментирай