„Ножицата между инфлацията в България, която в края на декември 2023 г. е малко под 5 процента и инфлацията в еврозоната, която е изчислена на 2,9%, се стеснява. Прогнозите на Европейската комисия са с очаквания в края на годината нашата инфлация да е много близо до средната инфлация“, каза заместник-министърът на финансите Ивайло Яйджиев по време на пресконференция в Министерството на финансите. Последните данни от декември 2023 г. показват забавяне на инфлацията в България, на фона на ускоряване за инфлацията в еврозоната. Инфлационният критерий за влизането на България в еврозоната е плаващ критерий, който зависи от референтни стойности както в страната ни, така и в държавите от еврозоната.
„България в сравнение със страните от Източна Европа, е с по-ниската инфлация и това се е наблюдавало през последните две години“, добави заместник-министърът. В конвергентния доклад, който се очаква през месец юни, ще бъдат взети данните за инфлацията до май. „Според мен има реалистичен шанс ние да се вместим и в този критерий. Когато беше взето решението за Хърватска, инфлацията там също беше над референтната стойност, но бяха направени оценки от страна на ЕЦБ във връзка с някои държави, в които се прецени, че не са представителни и това позволи на Хърватска да влезе в критерия за инфлация“, коментира Яйджиев. Заместник-министърът уточни, че това не би било компромис или изключение. Конвергентните доклади са преценка дали валутата на страната кандидат е достатъчно стабилна, за да участва във фиксирания курс, а оценки дали да бъдат изключени конкретни референтни страни са свързани с това дали развитията в тези държави са представителни за цялата еврозона.
Той обясни още, че към момента България покрива три от четирите количествени критерии за присъединяване към еврозоната – ниво на публичния дълг, ниво на дефицита, дългосрочните лихвени проценти. Към момента официално сме изпълнили критерия за дефицит, благодарение на завършването на бюджета за миналата година с 2,2% дефицит. Изпълнили сме критерия за дълга – ние сме държавата с втория най-нисък дълг в Европейския съюз. За дългосрочните лихвени проценти също сме чувствително под референтната стойност. Качествените критерии съответстват на законодателната рамка в страната, съобразена с изискванията на еврозоната. В законодателната част има необходимост да се приеме Законът за БНБ, внесен съвместно от МФ и БНБ в парламента.
