Министър Горанов: Отваряме дебата за финансирането на политическите партии

68 Коментирай
Министър Горанов: Отваряме дебата за финансирането на политическите партии„Слагаме на масата това, което голяма част от българските граждани са поискали – отваряме дебата да се преосмисли финансирането на политическите партии по начин, по който веднъж завинаги да бъде затворен, за да не бъде повдиган всеки път, когато се гласува държавния бюджет“. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Тази събота“ по bTV. По думите му държавните субсидии за политическите партии възникват през 2001 – 2002 година и това всъщност е въпрос на модел – има много модели в света, които биха могли да послужат като основа да се разреши дарителството в партиите, което сега е лимитирано със закон, има и такива, при които политическите партии могат прозрачно да се финансират без държавни субсидии. „Партиите трябва да седнат на една маса, без никой да използва темата тяснопартийно и пропагандно, и да се избере модел“, убеден е той. На въпрос популистко ли е предложението за намаляване размера на партийната субсидия на 1 лев Владислав Горанов отговори, че милиони български граждани са го подкрепили по време на референдума, проведен на тази тема през 2016 година. „Ако има толкова голяма част от българското общество, които считат, че партиите получават твърде големи субсидии, ако партиите нямат надежден начин да обяснят за какво се използват тези средства, ако някои системни партии за пореден път се опитват да извличат политически дивиденти от тази тема – най-естествената реакция е отново да отворим този дебат“, изрази позицията си министърът. По отношение на „надписаните“ субсидии финансовият министър разясни, че възможността за различно тълкуване на закона идва от начина, по който се формира общата маса на субсидиите в годишния закон за бюджета и разпределянето ѝ впоследствие на по-ограничен кръг от правоимащи партии. Нормите от 2001 г. насам са тълкувани така, че субсидии се полагат само на партии с над 1 % или на такива с избран народен представител. Полученото в резултат на това преразпределение е част от самия модел, по който функционира политическата система. Съгласно законовите изменения през 2016 г. от общата маса на галсове е трябвало да бъдат извадени отметналите „Не гласувам за никого“ и гласувалите за независими кандидати. „Изчисленията за това колко имат да връщат партиите са готови. Изчакваме развитието на двете ни законодателни инициативи – едната конкретизира, че за един глас се полагат точно 11 лв., с което се пораждат определени ефекти за възстановяване на суми до май 2016 г.“, обясни той. Министърът уточни, че през 2011 г. е направен одит на централния бюджет от страна на Сметната палата, направен е анализ върху механизма на предоставяне на субсидии и направените изводи са същите като на Министерството на финансите. „Колегите, които всяка година заявяват с коалиционно споразумение размера на субсидията и как се получава, четат закона по същия начин. Прочитът на закона е един и същ от 2001 г. насам при всички финансови министри. Въпросът е по-скоро технически, отколкото политически“, допълни Горанов. Коментара си към повдигнатата отново тема за намаляване на ставката на ДДС върху определени групи стоки министър Горанов започна от философията на този данък – „Ако целта на намаляването му са по-ниски цени, няма достатъчно надеждни механизми, а и подобна практика в други държави е показала, че това не се случва. В момента, в който ставката се намали за една категория, маржът на печалба се увеличава. Дори и в началото да има краткосрочно намаляване на крайната цена, много бързо след това икономическите субекти „обират“ тази разлика в своя полза“. Освен това, според него, намаляването на данъка е валидно за всички хора – бедни и богати – и не се постига някаква особена цел на данъчната политика за търсене на равенство или преразпределение в полза на хората, които се справят по-трудно – „Затова моята позиция винаги е била, че политиката трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Категоричен съм, че ефект върху крайния потребител – а ДДС се плаща само от крайния потребител – няма да има“. Във връзка с повдигнатия въпрос може ли България да си позволи да плати накуп сумата за модернизация на българската армия, той отговори: „За радост, можем да си го позволим. Разбира се, искаме и продължаваме разговори това да стане на части. Според американското правителство това е първа сделка за нас и възможностите за гъвкавост от гледна точка на закона са ограничени, но с развитието на модернизацията на армията ни и при следващи транзакции между тяхната отбранителна агенция и българското правителство, тези възможности вероятно могат да бъдат при по-благоприятни условия“, разясни министърът на финансите.
68