НАП: Фактуриране при договор за счетоводно обслужване, плащане в брой и СУПТО

03.03.2019, 11:08 15277 2

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


КиК Инфо

  • Публикации: 449 / 142
  • www.kik-info.com
  • Администратор на сайта
В системата “Въпроси и отговори” на НАП е публикуван отговор Изх. №: 3_140/21.01.2019 на запитване, в който накратко се посочва, че:

Доставките по предоставения договор за счетоводното обслужване са с непрекъснато изпълнение. В случая е договорено месечната такса да се заплаща до 10-то число на следващия месец, следователно фактурата трябва да бъде в 5-дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент. НАП подчертава, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.

При плащания в брой, ако в обекта се използва СУПТО, то софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. Тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на Наредба Н-18 следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане.

Вижте цялото разяснение:

ОТНОСНО: данъчно третиране на доставки на услуги съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), регистриране и отчитане на разплащанията по тези доставки

Според изложеното в писменото запитване, „А“ ООД извършва счетоводни услуги. За целта със своите клиенти сключва писмени договори, с които урежда какви услуги ще извършва, по какъв начин, с каква честота, отговорности и задължения на страните, включително и размер на месечното възнаграждение, дата, до която то е дължимо за заплащане и др. Договорите за счетоводно и консултантско обслужване са стандартни за всички клиенти по отношение на условията, правата и задълженията на страните, включително и реда за заплащане на предоставените услуги. Дружеството подава информация в НАП, НОИ и Инспекцията по труда единствено с електронни подписи.

„А“ ООД издава фактурите си със софтуер, който използва единствено за съставяне и отпечатване на същите като по този начин не се издават ръчно от кочан. Този софтуер не е част от счетоводството на дружеството, не е свързан по никакъв начин с него и информация, касаеща проследяване на услугите и/или плащанията им не се обработват с него. Някои от клиентите заплащат в брой дължимото възнаграждение в офис на дружеството, а други – по банков път. Клиент, който заплати фактура в брой, получава фискален бон от фискално устройство по реда на Наредба № Н-18/2006 г. На клиентите, които не заплатят в срок предоставената услуга, също се издават фактури, поради обстоятелството, че е предоставена услугата. Съгласно дефиницията на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, посочена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС се посочва, че софтуерът, с който се издават фактурите за извършените услуги, попада в това определение. Обаче, по силата на понятието „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. се смята, че не следва да се счита, че се използва софтуер за управление на продажбите, защото дружеството не обработва информация за извършване на продажби на услуги, включваща проследяване на движението им от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1.    Предвид това, че счетоводните услуги се предоставят постоянно и непрекъснато за периоди по-дълги от една календарна година, следва ли да се счита, че изпълнението на договорените услуги е доставка с периодично или непрекъснато изпълнение?

2.    Ако отговорът на първия въпрос е положителен, то налице ли е задължение за издаване на данъчен документ - фактура, поради настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС?

3.    Следва ли дружеството при така описаната фактическа обстановка да използва само софтуер, отговарящ на изискванията в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г., съответно да е свързан с фискално устройство и ако отговорът е положителен, за фактурите, за които не се знае по какъв начин ще бъдат заплатени (в брой и/или по банков път), как следва да се процедира, тъй като при отпечатването им плащане е възможно да не се извършва?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 3 от 8 януари 2019 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.) e изразено следното становище:

Данъчно третиране по ЗДДС:

На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.

По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, като разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от закона задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона.

В случаите, когато е налице доставка с периодично изпълнение, т.е. в течение на определено време се извършват редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, на основание чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, освен ако не е извършено цялостно или частично авансово плащане по доставката преди да е възникнало данъчното събитие – тогава данъкът става изискуем при получаване на плащането.

Доставки с непрекъснато изпълнение за целите на чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва редица еднакви по същество престации - продължително да прави или да не прави нещо. За тези доставки с непрекъснато изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от една година. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяването на доставките.

Видно от приложения към писменото запитване договор от 18.11.2018 г. с предмет извършване на финансово-счетоводни и консултантски услуги, в т.4.2.4. от същия, е договорено месечната такса да се заплаща до десето число на следващия месец.

В случая за доставките на услуги по посочения договор, извършвани от „А“ ООД, предвид характера на същите и договорената месечна такса за услугите, следва да се приеме, че тези доставки са с непрекъснато изпълнение. От изложеното следва, че е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС и в пет дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент, дружеството е задължено да издаде данъчен документ – фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона, тъй като данъкът става изискуем на тази уговорена дата за плащане – датата на възникване на данъчното събитие. Следва да се има предвид, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.

Регистриране и отчитане по Наредба № Н-18/2006 г. на разплащанията по доставки на финансово-счетоводни и консултантски услуги:

Въведените през месец септември на 2017 г. и през 2018 г. изменения и допълнения на наредбата регламентираха изисквания за нови функционални възможности на фискалните устройства. В тази връзка бяха въведени и нови критерии и правила по отношение на софтуерите за управление на продажбите в търговския обект и тяхното функционално свързване с фискално устройство (ФУ).

Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

По силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо (ход-развой). Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси (напр. стоки, материали, видове услуги, човекочасове, заетост на стаи и др.).

В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, моментът на заявяването и предоставянето на стоката/услугата могат да съвпадат като време, но е възможно да има времеви интервал между заявяването и предоставянето.

В случаите, в които за целите на дейността на задълженото лице се използват отделни софтуери/модули, обезпечаващи цялостната дейност и организация на работа на лицето, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики. Няма пречки СУПТО да има и други функционалности, извън посочените, както и да подава/получава информация към/от други софтуерни модули/продукти.

От описанието и характеристиките на използвания от дружеството софтуер, който е изложен във фактическата обстановка на запитването не може да бъде изразено категорично становище попада ли той в обхвата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006г., респективно представлява ли същият СУПТО. Следва да се има предвид, че в случай, че посоченият софтуер обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.

Във връзка с горното следва да се има предвид, че по силата на чл. 118, ал. 16 от ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16 (чл. 118, ал. 18 от ЗДДС). Предвид цитираната нормативна уредба представляващият на дружеството може сам да провери дали използваният от същото софтуерен продукт е включен в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, поддържан от НАП.

Обърнато е внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18/2006 г. задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти. Извършените промени в нормативната уредба са насочени към въвеждането на изисквания спрямо подобни софтуерни продукти, с цел елиминиране на възможностите за манипулиране на ФУ и неотчитане на продажби на стоки или услуги от лицата, които ги използват в дейността си.   

По отношение на поставения въпрос как да се отчитат и регистрират извършените продажби на счетоводни услуги следва да се има предвид следното:

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, извършвана от лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Предвид горното, при положение, че бъдат извършени плащания в брой и не се използва СУПТО, който управлява ФУ, то за дружеството съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите на извършените счетоводни услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Такова задължение няма да е налице при условие, че разплащането по дадена услуга е извършено изцяло по банков път. 

В хипотезата, при която в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. При плащане на счетоводните услуги по дадена фактура в брой, тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на настоящата наредба следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане. По силата на чл. 52а от Наредба № Н-18/2006 г. софтуерът за управление на продажби в търговски обект трябва да отговаря на изискванията съгласно Приложение № 29. В т. 18 на Приложение № 29 е разписано, че софтуерът следва да осигурява чрез потребителски интерфейс визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид, като в т. 18.2. „Таблица - Данни за плащанията по продажбите“ като елемент от структурните данни е предвидено „вид на плащането - съгласно номенклатурата в софтуера“. Освен това в т. 18.6. „Таблица - Обобщени данни за доставки (ако софтуерът разполага с функционалност за регистриране на доставки)“ е предвидено да се съдържат същия вид данни, т.е. данни за вид плащане - съгласно номенклатурата в софтуера. От посочените нормативни функционални изисквания за данните, с които е необходимо да разполага, оперира и поддържа СУПТО следва, че СУПТО, който се използва, би трябвало да има техническа възможност за отразяването на различни варианти за плащане – по банков път, отложено, частично, смесено – в брой и по банков път и др.

3_140/21.01.2019 г.                             
 
ЗДДС чл. 25, ал. 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 4;
ЗДДС, § 1, т. 84 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г.,чл. 25, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52а;
Наредба № Н-18/2006 г., § 1, т. 19 от ДР
                                                       

bobo

  • Публикации: 2685 / 359
Въпрос:
„А“ ООД издава фактурите си със софтуер, който използва единствено за съставяне и отпечатване на същите като по този начин не се издават ръчно от кочан. Този софтуер не е част от счетоводството на дружеството, не е свързан по никакъв начин с него и информация, касаеща проследяване на услугите и/или плащанията им не се обработват с него.
Отговор:
От описанието и характеристиките на използвания от дружеството софтуер, който е изложен във фактическата обстановка на запитването не може да бъде изразено категорично становище попада ли той в обхвата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006г., респективно представлява ли същият СУПТО.

Не знам защо при съвсем ясно и конкретно зададен въпрос, и ясно обяснение за възможностите му, НАП избягват да признаят в прав текст, че въпросният "софтуер" не е СУПТО и заобикалят отговора.

пасат

  • Публикации: 719 / 146
от  bobo:
"Не знам защо при съвсем ясно и конкретно зададен въпрос, и ясно обяснение за възможностите му, НАП избягват да признаят в прав текст, че въпросният "софтуер" не е СУПТО и заобикалят отговора."

Защото са..., да не казвам какви..
Точно фактическата обстановка във въпроса изключва да е СУПТО.

В момента тук са: 0 Потребители и 1 Гост


Facebook група с над 20 000 членове!

Харесайте ни във Facebook