Благодаря за отговора! В крайна сметка правилно или не, реших да отразя цялата сума от 200 хил. лева като приход от нестопанска дейност, т.е като необлагаем такъв.
Здравейте. Да, така е, но какво да кредитирам срещу получените по сметка 200 хил. лева, след като по 223 има салдо 40 хил. лева?
Здравейте,
Бих бил много благодарен ако ми съдействате за следния казус:
Дружество с нестопанска цел притежава 100% от капитала на ООД , представляващ  апортна вноска на недвижим имот. Пазарната стойност на имота, съответно на капитала е 550 хил. лева, а балансовата- 40 хил. лева.  През 2008 г. всичко това е осчетоводено: Дебит- Други дългосрочни финансови активи- 40 хил. лева на Кредит ДМА- 40 хил. лева.
През 2022 г. дружеството продава дялове от ООД-то на стойност 200 хил. лева, като тук възниква въпроса с осчетоводяването на тази продажба. Най-вероятно още 2008 г. е трябвало да се отрази, съответно да се плати данък на разликата  между пазарната стойност на апортираният имот и балансовата му такава. Не виждам друг начин, освен да призная като облагаем приход постъпилите по сметка 200 хил. лева.
Благодаря предварително на отзовалите се по казуса!
Здравейте,

Фирмата ни работи на ишлеме с материали на клиент от Германия, като ние фактурираме услугата. От тази година са въведени 2 нови реда в ИНТРАСТАТ декларацията за стоките, които изнасяме, като единият от тях изисква информация за Произход на стоката. Честно казано не знам коя страна да посоча: 1. Германия-материалите, генериращи готовият продукт са от тази държава;
2. България- готовият продукт е създаден тук;
Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте. казусът ми е следния: през 2019 г. ЮЛНЦ печели проект за покупка на ДМА. Съгласно бюджета по проекта има заплати и осигуровки за екипа по проекта, които към 31.12.2019 са 16 000.00 лв. За същите е признат приход в същият размер. През 2020 г. верифицират разходи на сдружението, съгласно който признават и възстановяват разходите за ДМА, както и 10 хил. разходи за заплати /това са 20 % от разходите за ДМА съгласно бюджета/. Въпросът ми е: правилно ли съм приключил цялата сума за заплати в размер на 16 000.00 лв./ 1)611/604,605-16 000;2)705/611-16000;3)753/705-16000;, или е трябвало да взема същите операции със сумата от 10 000.00, т.e признавам приход на база начислен, или на база възстановен разход? Благодаря Ви предварително за помощта!
Здравейте.
Бих искал да ви споделя следният казус.
Ние сме българска фирма, която има договор с немска такава за изработка на ишлеме, т.e. те ни изпращат материали, а ние ги сглабяме до степен готов продукт като за тази цел им издаваме фактура за извършената услуга по чл. 21, ал. 2/ в която влизат разходи за спомагателни материали, заплати и т. н./. Готовият продукт връщаме обратно в Германия. Особеното в случая идва от това, че в последно време немците искат: 1. Да изпращаме готовият продукт на техен клиент в Германия директно с куриер; и 2. Същото , но на техен клиент от друга страна от Общността;
При мен объркването идва от: при 1. Дали това се третира /фактурирам на немците услугата по чл. 21, ал. 2/и декларира в СД по ЗДДС, както съм го правил досега като доставка на услуга по чл.21, ал. 2, т.e. в клетка 17? Или като ВОД в клетка 15/защото ние фактически доставяваме стока на клиентът на клиента/?
При 2: Не е ли това класическа тристранна операция, която не би трябвала да има място в клетка 17 от СД?
Благодаря ви предварително за отговорите!