Разпределението на печалбата в ООД

Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
 
Неглижирането на правна и икономическата същност на дружествата с ограничена отговорност и фокусирането само върху процедурните и данъчни аспекти на разпределението на печалбата в тези дружествата, води недопустима фискална намеса в правата на съдружниците.
 
Справки в Google и системата „Въпроси и отговори“ на НАП, показват че през последните няколко години въпросът за разпределението на печалбата в дружествата с ограничена отговорност е особено актуален. Разглежданата актуалност намира допълнителен интерес, с оглед наличието на нереални касови наличности в една значителна част от търговските дружества, които видно от писмо № 96-00-395 от 30.09.2008г.), НАП не приема за авансово разпределение. Без да оспорваме процедурните аргументи, свързани с разпределението на печалбата в дружествата с ограничена отговорност, считаме че в повечето случаи те не са пълни и не отчитат икономическата природа на дружествата с ограничена отговорност.

Аргументите:
 
На първо място. Тълкувайки разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3 от Търговския закон,  най-често НАП посочва, че „…може да се заключи, че подлежи на разпределение само печалба посочена в годишен финансов отчет приет и одобрен от общото събрание на съдружниците.“. Отговорът, дали това е така се крие както в самата цитирана разпоредба, така и в цялостната правно-икономическа характеристика на дружествата с ограничена отговорност. Какво е посочил законодателят в чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ? Нека цитираме:
Чл. 137. (1) Общото събрание:
3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
Указаният текст съдържа две самостоятелно регламентирани действия, отнасящи се до печалбата: а) (решение за) нейното разпределение и б) решение за нейното изплащане. Посочената норма е императивна – в решението на общото събрание на съдружниците трябва да бъде очертана както тяхната воля по отношение на разпределението, така и по отношение на изплащането на печалбата. Именно тази, втора част (решение за изплащане) от визираната разпоредба, определя процедурната възможност за авансово изплащане на печалбата, отделно от нейното разпределение. Този извод се налага поради факта, че както икономическата, така и правната теория и практика, познават редица начини на изплащане – в пари, чрез прихващане, в стоково-материални ценности и т.н. Считаме, че ако законодателят искаше да предвиди други законови текстове по отношение на разпределението на печалбата в дружествата с ограничена отговорност, то той щеше да включи тези текстове в ТЗ. Нещо повече – не е случаен факта, че в ТЗ понятието „дивидент“ е релевантно само по отношение на акционерните дружества.
 
На второ място. В допълнение на аргумента за решение за изплащане на печалбата, като различно действие спрямо нейното разпределение, е общата правно-икономическа характеристика на дружествата с ограничена отговорност – като междинна дружествена форма, която обединява преимуществата на събирателното и акционерното дружество, като избягва техните недостатъци (вж. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С. 1990). В тази насока, единствено при дружествата с ограничена отговорност съществува задължение за допълнителни парични вноски, което задължение е пряко обвързано както с печалбата (за покриване на загуби), така и с членството на съдружника в дружеството (чл. 134 от ТЗ). От икономическа гледна точка, наличието на допълнителни парични вноски, които са пряко обвързани с печалбата (покриването на загуби) е в пряка корелация с концепцията за поддържане на финансовия капитал. Макар допълнителните парични вноски да не се отразяват в (основния) капитал да дружеството, то покривайки загубата, те регулират чистата стойност на неговото имуществото. В тази връзка практиката на ВАС е константна (вж. Решение №14176 от 18.12.2008 и Решение №7445 от 07.06.2010), а в „Коментар на търговския закон“, книга втора, проф. Огнян Герджиков посочва: „Пасивната сметка „допълнителни парични вноски“ създава резервен фонд“. Още по-ясен в очертаване на взаимовръзката „допълнителни парични вноски – покриване на загуби“ е Кацаров (вж. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С. 1990): „Изплатени допълнителни парични вноски могат да бъдат повърнати на съдружниците, щом като не са необходими за покриване на загуби от основния капитал...
 
На трето място (В заключение). Наличието на правния институт на допълнителните парични вноски, даващ възможност (и представляващ задължение!) на съдружниците да покрият загубите на дружеството (чл. 134 от ТЗ), както и наличието на изрично изискване за решение за изплащане на печалбите (чл. 137 от ТЗ), позволява на съдружниците да изплащат печалби, включително и чрез прехващане. В този смисъл, според нас, получените от съдружниците суми преди приемането на годишния отчет и баланса, не влиза в противоречие с цялостната концепция за разпределението на печалбите и покриването на загубите в дружествата с ограничена отговорност. Допълнителни аргументи в тази насока могат да се намерят както в българската (вж. Герджиков, О., Коментар на търговския закон, книга втора, С., 1994), така и в международната правна теория (и практика).
 
Предвид на посоченото, считаме че текущо получените от съдружниците суми, предхождащи приемането на годишния отчет и баланса (респективно – разпределението на печалбата) в дружествата с ограничена отговорност не представляват дивидент по смисъла на ЗКПО, тъй като не намаляват собствения капитал на дружеството.
Петър Петров
Публикации: 104 / 29
Петър Петров, магистър по счетоводство. Финансов аналитик и бизнес консултант. Автор на книгите „Счетоводство и финанси за нефинансови мениджъри“ и „Практически анализ на финансовите отчети – концепция и примери”. Лектор на бизнес тренинги и семинари.
8462 Коментирай