Подлежат ли на наследяване осигуровките, внесени в Универсален пенсионен фонд?
адв. Росен Димитров
Адвокатска колегия – гр. Пловдив


Осигурителните вноски в универсален пенсионен фонд (УПФ) подлежат на наследяване.

Допълнителното осигуряване бива два вида: допълнително задължително пенсионно осигуряване (т.нар втори стълб) и допълнително доброволно пенсионно осигуряване (т.нар трети стълб). При смърт на осигуреното лице на наследниците му по закон - преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване установен в Закона за наследството. Когато осигуреното лице или пенсионерът няма наследници, натрупаните средства по индивидуалната партида в универсален фонд се прехвърлят в пенсионния резерв.

След 01.01.2015 г. на родените след 31.12.1959 г. се предвижда възможност сами да решат дали да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в някой от универсалните пенсионни фондове, които са частни или изцяло за пенсия в Държавното обществено осигуряване, както всеки сам да избира дали да се осигурява в частен пенсионен фонд или изцяло в НОИ.

Възможността за избор не следва да се приема като ''национализация''. Известно е, че национализацията е прехвърлянето (трансформацията) на частна собственост в държавна такава. Исторически това е ставало независимо от волята на собственика и без справедливото му компенсиране – експроприация.

Какво казва Законът за наследството?

Наследяването е преминаването на имуществото на починалото лице към неговите наследници. Юридическият факт, който поражда тези отношения е смъртта на наследодателя. Наследяването бива два вида: по закон и по завещание. При първия вид наследството преминава към наследниците по закон. Те за няколко групи: 1. децата на наследодателя-родни и осиновени. 2. Родителите му. 3. Братя, сестри, баба и дядо. 4. Роднините на наследодателя до 4та степен (вторите му братовчеди). Положението на съпруга е особено – той наследява заедно с първите три реда наследници, а ако няма такива наследява сам. Всеки наследник от по-преден ред изключва наследниците от по заден. Пример: ако починалият има деца и съпруг, то неговите братя не получават нищо от имуществото му.

Самото наследство е съвкупността от имуществените права на починалия – имоти, пари (активи) и неговите задължения – това, което той дължи на трети лица (пасиви). Твърде често обаче, задълженията на наследодателя са повече от това, което той притежава. Ето защо законът е предвидил възможност за всеки наследник, който не може да се възползва от активите на наследството, поради това, че няма такива или че пасивите му ги надхвърлят, да се откаже от наследството. Процедурата по отказ не е сложна и се развива пред Районния съд. В случай, че наследник не изявява воля и не приема наследството, но и не прави отказ от него, то Районният съд може да му определи срок, в който да заяви намеренията си. Веднъж отказал се, наследникът не може да промени волята си, тъй като отказът е безусловен и окончателен.

С наследяването по завещание, починалият може да включи в кръга на наследниците по закон лица, които нямат семейна връзка с него, доколкото не накърнява правото на запазената им част. Това завещание бива два вида: нотариално и саморъчно. Саморъчното е задължително да бъде написано изцяло саморъчно от него. Определени права и задължения на наследодателя не подлежат на наследяване. Те се прекратяват с неговата смърт.

Особена хипотеза представлява правото на наследствена пенсия. Такова право имат децата, живият (преживелият) съпруг и родителите му. Споменатият по-горе отказ от наследство не лишава лицата имащи право на наследствена пенсия от такава. Размерът й се определя като процент от пенсията, която би получавал наследодателят, съгласно броя на наследниците.