Отчитане на дълготрайни материални активи

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор

Казус: През 2016 г. изградихме видеонаблюдение (3 бр. камери) на територията на общинското предприятие от фирма “А” на стойност 1120 лв. (стойностен праг за признаване на ДМА 1200 лв. с ДДС), заприходено по с/ка 3020 Материали, изписано на разход по с/ка 6019 Други разходи за мaтериали и заприходено задбалансово по с/ка 9909 Активи в употреба, изписани на разход.
През 2017 г. изградихме допълнително видеонаблюдение (12 бр. камери) от друга фирма “Б”, което допълва и разширява обхвата на това от 2016 г. на стойност 3800 лв., което вече следва да бъде заведено по с/ка 2049 Машини, съоръжения и оборудване и отразено на касова основа в § 52-03.

Има ли основание да се обединят стойностите на двете изградени системи за видеонаблюдение и да се заведат заедно по с/ка 2049, тъй като втората допълва първата?

Как на практика ще изглежда това като счетоводни записвания?

Как е правилно да се заведе активът - като система за видеонаблюдение или отделно да се заведат кaмерите, които вече самостоятелно няма да попаднат в стойностния праг за признаване като ДМА (още повече че за целите на амортизирането на тези активи/материали това има значение)?


Отговор: Отчитането на дълготрайните материални активи се извършва съгласно СС 16 Дъл­готрайни материални активи. В параграф 3.2 от този стандарт е посочено, че дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
От разпоредбата става ясно, че ако всяка камера може да се използва самостоятелно, отчитането може да е отделно.
Извършването на разходи относно отчетен актив се третира като последващи разходи. Съгласно параграф 6.1 от СС 16 с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са (параграф 6.2 от СС 16):
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
В счетоводните стандарти се третират разходите, които се извършват за отчетен актив.
Няма обаче изисквания относно капитализирането на разходи, отчетени в предишни периоди, в стойността на дълготрайните материални активи. Според нас това не е допустимо.
Български законник
Публикации: 647 / 29
„Български законник“ и нейният екип от специалисти от 1992 г. насам издава професионално ориентирана литература за счетоводители. Издания: сп. „Български законник“, в. „Седмичен законник“, в. „Главен счетоводител“ и Счетоводно-правната информационна система „Експертис“.
270 Коментирай