Нови промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Любка ЦЕНОВА - доц. д-р по данъчно право

В ДВ, бр. 92 от 17 ноември 2017 г., са публикувани поредните изменения в Данъчния осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Новите промени в ДОПК се приемат в изпълнение на решение на Министерския съвет № 338 от 2017 г. за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискванията някои официални удостоверителни документи да бъдат представяни на хартиен носител.

Промените могат да се групират така:
1. Промени в реда за получаване на информация от данъчно-осигурителните сметки на лицата
Предвижда се право да получават информация от данъчно-осигурителната сметка на лицето в НАП и от Агенция “Митници” за всички компетентни органи и други лица, на които по закон този достъп е разрешен. Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от съответния компетентен орган:
а) кмета на общината;
б) изпълнителния директор на НАП;
в) директора на Агенция “Митници”.
Важно! За изискване и получаване на информация от посочените органи не се заплаща такса.

2. Промени в отговорността на третите лица
а) Направена е отново промяна в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, насочена към подобряване ефективността на текста, който се отнася до ангажиране на отговорност на трети лица, за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Към кръга на лицата, които носят отговорност, се добавя и прокуристът.
б) Предвидено е мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, да отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Законодателят е пояснил, че недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати:
- обявяване в Търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност;
- вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника;
в) законодателят е предвидил, че отговорността на лицата отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения с извънсъдебно споразумение (чл. 740 от Търговския закон).

3. Промени в реда за уведомяване при прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие
От задължението да уведомява НАП е изключен едноличният търговец при подаване на заявление за заличаване от Търговския регистър в Агенцията по вписванията.

4. Промени в реда за автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане
Предвиждат се промени в реда за извършване на автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане между НАП и държавите-членки с цел облекчаване режима на работа на приходните администрации.

Измененията влизат в сила от 21 ноември 2017 г.
Български законник
Публикации: 651 / 30
„Български законник“ и нейният екип от специалисти от 1992 г. насам издава професионално ориентирана литература за счетоводители. Издания: сп. „Български законник“, в. „Седмичен законник“, в. „Главен счетоводител“ и Счетоводно-правната информационна система „Експертис“.
441 Коментирай