Командироване на служители в чужбина

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

Въпрос: Българско дружество изпраща служители в командировка в страната и чужбина, където им се осигурява покриване на всички разходи - хотел, служителите разполагат с карта, с която си плащат за храна и всякакви възникнали разходи. Имат ли въпреки това служителите право на дневни пари и как би могло дружеството да се защити срещу евентуални искове в бъдеще за неплащане и на дневни пари (ако е възможно)? Какви са специфичните разлики при дневните пари в зависимост от това дали служителите са изпратени в страната или чужбина?

Отговор: Командироването е временно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, при което се променя мястото на работа – на работника или служителя се възлага за определен период да изпълнява трудовите си задължения на друго място в страната или в чужбина.
Командировките в страната са уредени в чл. 121 КТ и Наредбата за командировките в страната (НКС). Правният режим на командироването в чужбина претърпя редица изменения след създаването на новия чл. 121а КТ „Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги“. В началото на 2017 г. беше приета и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), която е приложима за част от случаите на задгранични командировки. За тези от тях, които не попадат в обхвата на новия режим, продължава да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
При командироване по чл. 121, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет (чл. 215, ал. 1 КТ). Правилата се съдържат в Наредбата за командировките в страната, съответно в наредбите, приложими за командировките в чужбина.

През времето на командировка на работника или служителя се полагат т.нар. „дневни пари“, чиято цел е да компенсират неудобствата от пребиваването на място, различно от обичайното местоживеене. Те са предвидени основно за храна през деня. Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство (чл. 23 НКС).
По отношение на дневните пари при задгранични командировки те се определят съгласно НСКСЧ и са диференцирани в зависимост от държавата, където се осъществява командировката. С тях се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари (чл. 20, ал. 1 НСКСЧ). При частично поемане на някои разходи дневните пари се намаляват с размера на разходите в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 1 НСКСЧ.
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги изобщо не регулира изплащане на дневни пари. Тя предвижда сключването на допълнително писмено споразумение между страните за срока на командироването, в което се уговарят финансовите условия на командировката (чл. 2 НУРКИРСРПУ).