Поезия

14.12.2012, 12:11 39863 46

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


premier7008

  • Публикации: 1252 / 119
Re: Поезия
Отговор 20 | 14.12.2012, 12:11
   ЗА ТЪЛПИТЕ

Ще крещим ли промяна,
ще се борим ли пак,
или кротко ще паднем във боя,
покорени от първия срещнат глупак,
усмирени вълни от прибоя?!

Нечовешки усилия
ще положим ли ний,
за да бъдем отново човеци,
и в гърдите отново сърце да забий,
неподкупно от чужди зевзеци?!

Трябва всичките заедно,
трябва всички - сами,
да успеем да бъдем щастливи,
и в една да сберем злочестиви съдби,
тъй съдбата ще бъдем надвили.

И тогава намерили светлия брод,
ние гордо ще вдигнем главите,
и отново ще бъдем единен Народ,
а не просто лица сред тълпите.

/Ученическа поезия А.А. - И се чудя това аз ли съм го възпитавал?/

Таня-ЛС

  • Публикации: 3167 / 243
Re: Поезия
Отговор 21 | 14.12.2012, 12:29
premier7008, чудесно стихотворение  :thumbup: Чудесно си го възпитал/а  :flowers:

premier7008

  • Публикации: 1252 / 119
Re: Поезия
Отговор 22 | 14.12.2012, 12:57
premier7008, чудесно стихотворение  :thumbup: Чудесно си го възпитал/а  :flowers:
"Л" или най-точно "И" щото не бях сам.....и веднъж тук бях поискал помощ относно опасностите /данъчните/ да издадеш и разпространиш книга, но изглежда нямаше печатари и издатели на линия и темата потъна, но идеята си стои.

Таня-ЛС

  • Публикации: 3167 / 243
Re: Поезия
Отговор 23 | 14.12.2012, 13:30
Аз също съм запазила на сина ми тетрадки от ученическите години, на които е писал стихове. Но нещо след като се влюби сериозно и реши да се жени, музата му беше до там :)

premier7008

  • Публикации: 1252 / 119
Re: Поезия
Отговор 24 | 17.12.2012, 11:34
Таратор

Какъв позор, какъв позор,
сервираха ми татарор.
И с него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко.
Без краставица, без вода,
една паница свобода.

Таня-ЛС

  • Публикации: 3167 / 243
Re: Поезия
Отговор 25 | 26.12.2012, 19:59
Днес е денят на бащата!
Моят ще остане завинаги в сърцето ми!

МЕТАЛНА ПЛОЧКА

Метална плочка... С имена на нея.
И две-три снимки из албуми стари.
Познати песни... Пеех ги със Тебе.
Заспивам някак. Мъчат ме кошмари.
Листа... Последни есенни листа.
И вятър във лицето ми. Студен.
Тълпи от черни хора. Тишина...
Ликът ти... Върху камъкът студен.
Метална плочка...Днес е на врата ми.
Откраднах я! Да имам нещо твое...
Избягах. Ала не и от съня ми!
За да не ме боли какво да сторя?
Опитвам да съм силна... Зарад теб!
Ти искаше със мен да се гордееш...
Притискам плочката до своето сърце
и спомням си как весело се смееш...
А аз искам да плача, да крещя!
Да ровя във земята... Да те върна..!
Татенце... Защо остави ме сама?
Татенце... искам да те прегърна..!

Павлина Соколова

Таня-ЛС

  • Публикации: 3167 / 243
Re: Поезия
Отговор 26 | 26.12.2012, 20:05
Татко, аз съм твойта малка дъщеря,
но живота ме научи на това,
да се справям както мога и сама,
дори да падам, пак да ставам, да вървя
и да вървя!

Малко промени ме възрастта,
силна съм пред хората, но у дома,
чувства скрити и дълбоко влезли в мен
бликват от очите ми след труден ден,
след труден ден!
И нищо, че за всички други съм жена,
за тебе аз съм твойта малка дъщеря все така!

Възрастни деца, дори малко по-големи,
ще си останем пак деца!
Някой със любов очаква ни по всяко време
да се завърнем у дома!

С мойте болки ти живееш и до днес,
не заспиваш, щом от мене няма вест,
радваш се, когато чуеш моя глас
и щастлив си, щом щастлива съм и аз, да, и аз!
И нищо, че за всички други съм жена,
за теб оставам твойта малка дъщеря, все така!

От нета

Таня-ЛС

  • Публикации: 3167 / 243
Re: Поезия
Отговор 27 | 26.12.2012, 20:10
На татко

Рано или късно знаей, ще си ида...
ще затворя тихо входната врата.
Няма да се спирам, за да не видя
сълзите по твоята страна.


Твоят дом без мен ще опустее,
къщата сърдито ще мълчи.
Вятърът без обич ще люлее,
розите и пресните треви.


Но за спомен аз ще ти оставя,
детството си, слънчевите дни.
Че със тях по-бавно остаряват,
тъжните ти бащини очи.

Всеки ден при теб ще се връщам,
за да топля бащино сърце.
И в най-безценната прегръдка,
ще ме галят твоите ръце.


Ще си ида, татко, ще си ида,
ще порасна,няма накъде.
Ала въздух пак чрез теб ще дишам,
все едно съм мъничко дете

от нета


glezla

  • Публикации: 9 / 0
Re: Поезия
Отговор 28 | 20.01.2013, 21:19
Вечерна лудост...

Просъници…
потънал стих
във твоите очи –
зеленоизумрудени.
Кърви
подхвърлената самота.
Пътеката със стъпки е заслана,
но пътищата носят
твоя дъх.

Каква неделно - тиха вечер...
и само сън
във който да засищам
вечерна лудост...

20.01.2013
MGn
 :blush:

mirakal

  • Публикации: 41 / 2
Re: Поезия
Отговор 29 | 22.11.2013, 13:26
Красивая музыка о нежности и любви (Арабатский конь).mp4

Красивая музыка о нежности и любви (Арабатский конь).mp4

svetlakercheva

  • Публикации: 1181 / 85
Re: Поезия
Отговор 30 | 21.01.2014, 17:05
ЧЕСТИТ БАБИНДЕН!

БАБА ЛИ СЪМ ИЛИ НЕ
Не съм баба, щом със внука скачам и играя,
но щом го имам, май съм баба- трябва да призная.
Не съм баба, все съм гладна, като седна на софрата,
но съм баба щом наям се - ляга ми се на кревата.
Май съм баба, взе склероза вече да ме гони,
а обичам и месцето, и кафето, шоколад, бонбони...
Не съм баба, щом със финес кафето си пия,
но съм баба, щом потя се и челото трия.
Не съм баба, щом кат ходи ми се по курорти,
но съм баба, щом пристъпя селските ни порти.
Не съм баба, щом работя, вземам и заплата,
но съм баба, щом кат често губя очилата.
Не съм баба, щом поезия ражда ми главата,
но съм баба, дисковата щом скове краката.
Не съм баба, забелязах хубав мъж край мен кат мина,
но щом болежките ме свиха, пак съм баба и половина.
Не искам да съм баба, сърцето ми е още младо,
но съпругът ми до мене, гледам и той станал дядо.
Иска ми се да съм млада, навсякъде първа,
но уви съм вече баба, даже и свекърва!
Като млада бях чевръста и доста умеятна,
но съм баба щом съм вече твърде непохватна.
Май съм баба, зъбите ми - твърде оредели,
раменете от болежки , леко се привели.
Баба ли съм или не, тъй съм раздвоена,
май съм млада по душа, а съм доста изцедена...
Извинете, разберете,че съм баба по неволя
баба ли съм или не, вий решете, моля!?
Като бабите пестя даскалската си заплата,
а косата ми белее и боли снагата...
Но е важно, че ме има и че днес съм жива,
а щом душата ми е млада, мога и да съм щастлива!

svetlakercheva

  • Публикации: 1181 / 85
Re: Поезия
Отговор 31 | 14.02.2014, 14:14
ТРИФОН-ЗАРЕЗАНОВА  ВАЛЕНТИНКА

СУТРИН  СТАВАМ,  ПИЯ  БИРА,
      А  СТОМАХЪТ  МИ  ПРИМИРА,
ПА  СЕ  ЧУДИ  И  СЕ  ЗВЕРИ
ЗАЛЪК  ХЛЯБ  КАК  ДА  НАМЕРИ.

       СНОЩИ  БЕШЕ  НА  РАКИЯ  - 
ЗА  ОБЯД  ПЪК  ВИНО  ПИЯ...
ВЧЕРА  В  КРЪЧМАТА  НА  ГИЧКА,
КАКТО  СИ  СЕДЯХ  САМИЧКА,

      (НА  ЕДНА  РАКИЙКА  САМО),
ПООГЛЕДАХ  СЕ  ПРЕЗ  РАМО,
МЕРНАХ  В  ПРАЗНИЯ  САЛОН  - 
БРОЙКА  МЕ  АЛЕН  ДЕЛОН.

       ХУБАВЕЦЪТ  СЕ  ИЗПРАВИ,
КРАЧКИ  НЯКОЛКО  НАПРАВИ
И  С  ПОХОДКА  НА  МАТРОС,
ГОРД  ПРЕД  МЕНЕ  ВИРНА  НОС:

-  МЯЗАШ  МИ  НА  МОНА  ЛИЗА  - 
       МИРАКЛИЙСКИ  СЕ  ОБЛИЗА:
-  Ш-Ш  ПИЙШ  С  МЕНЕ  ПО  ЕДНО,
БИРА,  РОМ  ИЛИ  ВИНО?  - 

       ПОСЛЕ  СЕ  УСМИХНА  БЛАГО:
-  ДА  СЕ  ЗАПОЗНАЕМ  -  ДРАГО!
ЧЕХ  СЪМ  ПО  ПРОИЗХОЖДЕНИЕ  - 
ТИ  СИ  МОЙТО  ВДЪХНОВЕНИЕ!

       ПИХМЕ  БИРА  И  РАКИЯ,
ПИХМЕ  ВИНО  ДВЕ-ТРИ  ТУБИ,
ВРЕМЕТО  СЛЕД  ИКИНДИЯ
НЕЩО  ВЗЕ  ДА  МИ  СЕ  ГУБИ...

СУТРИНТА  С  МУХИ  В  ГЛАВАТА
       СЕ  ИЗМЪКНАХ  ОТ  КРЕВАТА,
АЛА  ГЛЕДАМ  -  НЕЩО  ШАВА,
ПОД  ЮРГАНА  СЕ  ПОДАВА

       СИВА  ГРИВА,  КРИВА  НОГА  - 
ПА  НАДАДОХ  ВИК  ДО  БОГА:
-  ПОМО-О-ОЩ!  СТОРИЛА  СЪМ  ГРЯХ,
МАЙ  ЧЕ  С  ДЯВОЛА  ПРЕСПАХ!  - 

„ЧУДОТО"  В  КРЕВАТА  -  РИПНА,
       ПООПУЛИ  СЕ,  ЗАЛИТНА,
КАТО  ДИВО  ВЗЕ  ДА  БЯГА:
-  ЛЕЛЕ-Е-Е!  СПАЛ  СЪМ  С  БАБА  ЯГА!

      РИТА,  СКАЧА,  ПАДА,  СТАВА  - 
ВДИГНА  СЕ  УЖАСНА  ВРЯВА!
АЛА  ЩОМ  СПРЯ  ДА  ТРЕПЕРИ,
МАЛКО  СЕ  ПООСАФЕРИ,

       ПООГЛЕДА  СЕ  НА  КРИВО,
ПА  МИ  РЕЧЕ  ПРИВЕТЛИВО:
-  ЧАКАЙ!  ТИ  СИ  МОНА  ЛИЗА...
ПРЕЗ  ФИНАНСОВАТА  КРИЗА...

-  ВЪ-Ъ-Й!  -  ПОЗНАХ  АЛЕН  ДЕЛОН,
       АМА  ГАЗЕН  ОТ  КАМИОН...
И  УХИЛЕН  КАТО  ГЪБА,
САМО  С  ДВА-ТРИ  ЧЕРНИ  ЗЪБА,

       МЕ  ПРЕГЪРНА  МОЯТ  ДРАГО,
ПА  МИ  СТАНА  БЛА-А-А-ГО,  ДРА-А-А-ГО...
ХА  ДА  ПИЙНЕМЕ  ПО  БИРА,
ЧЕ  СЕ  ЛЕСНО  НЕ  НАМИРА  - 

       НИ  В  СЕЛАТА,  НИ  В  ГОРАТА,
НИ  ПЪК  НЕЙДЕ  ПО  ЗЕМЯТА
ТАКВАЗ  ЛИКА  И  ПРИЛИКА,
КАТО  В  НУЖНИК  ДВА  ИБРИКА!

Ваня  Иванова

svetlakercheva

  • Публикации: 1181 / 85
Re: Поезия
Отговор 32 | 29.05.2014, 12:04
Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

svetlakercheva

  • Публикации: 1181 / 85
Re: Поезия
Отговор 33 | 25.07.2014, 07:54
Не ми е нужна главна буква. Всъщност
достатъчно е само да ме има
(във мислите, в сърцето ти и в къщата).
Такава ме поискай - ту ранима,
ту дива и като вълчица бясна.
Прощавай ми, греша ли спрямо теб.
Научих по неволя да пораствам,
танцувайки по много тънък лед.
Не ми е нужна главна буква. Аз съм
понякога по-крехка от кокиче.
А друг път в пъ̀ти по-силна от вас съм -
всички мъже, които ме обичахте...
От златната пантофка - до тигана,
ей тъй - ще се усмихвам под дъжда.
Момиче, Пепеляшка, първа дама -
на главната си буква не държа.
И оцелявам ей-така - напук
на всеки нов житейски катаклизъм.
Не плача само над дъската с лук.
Медал не ща за женски героизъм.
Защото знам, че в крехката си същност
най-силното оръжие съм скрила -
Любов, с която мога да прегръщам
детето, дето с обич съм родила.
И тебе също... И не са ми нужни
ни мускули, ни поглед на Ахил.
Поглеждам те с очите теменужени
и ставаш и от агънце по-мил.
Такава ме обичай: странна, сложна,
виновна и невинна, романтична,
на всичко в тебе противоположна,
от всичко във живота ти различна...
Танцувам още върху тънък лед.
За падането давам си отсрочка.
А този ден е просто стих. За теб...
И може би за мен, жената. Точка.

Павлина Соколова

PolinaG

  • Публикации: 404 / 10
Re: Поезия
Отговор 34 | 13.10.2014, 10:51
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

PolinaG

  • Публикации: 404 / 10
Re: Поезия
Отговор 35 | 13.10.2014, 10:53
На мама

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

Ти дала си много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога си плакала скришно
за моите болки - и търсела лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.

Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

svetlakercheva

  • Публикации: 1181 / 85
Re: Поезия
Отговор 36 | 16.12.2014, 11:08
Коледа

Ти вярваш ли във Коледното чудо,
в шейната със елените вълшебна?
Дарявал ли си просяк с топло блюдо,
със къшей хляб и дреха непотребна.

Ти чувал ли си Коледни звънчета,
кристалния им звук и песен чудна?
А виждал ли си елфи и джуджета,
наяве и насън с надежда будна?

Ти търсиш ли все още под елхата,
подаръци- мечти, желани тайно?
Хлапакът в теб годините не смята
и коледни звезди сади безкрайно.

Ти чакаш ли отново през комина
добрият старец тихо да се вмъкне?
Мигът проспа предишната година,
камбаната в нощта преди да млъкне.

Ти казвал ли си: Коледа е, спрете,
и нека всеки близък да прегърне.
Обичайте със страст и си простете,
добрият жест дори врага ще върне!

Ти вярваш ли във стареца с брадата,
оставяш ли му мляко със бисквити?
Носът му зачервен е, а в торбата,
са всичките ти детски тайни скрити!

автор Боби Кастеелс

svetlakercheva

  • Публикации: 1181 / 85
Re: Поезия
Отговор 37 | 05.05.2016, 09:17
НИЕ "ВЕЧНИТЕ..."
написа:/Napolitano/
-----------------
Колко сме малки,
колко сме ниски
далечни и жалки,
и толкова близки.
Винаги важни,
злобата блика,
ненужно продажни,
а всъщност сме... никои!
С чувствата грозни
тровим си дните,
надути - помпозни,
вечно сърдити...
Режем до болка
дори и без нужда,
пресмятаме колко
да бъдеме чужди!...
Бързо се палим,
смятаме смело,
колко сме дали,
а не колко взели...
Завистливи до кости
с погледи празни,
наивни и... прости,
лицемерни и мазни!...
Така си отиваме
сами - безутешни
и... "спокойно заспиваме",
с чувство за... вечност!...

Fenix42

  • Публикации: 131 / 21
Re: Поезия
Отговор 38 | 04.04.2017, 10:22
ВМЕСТО „ПРИЯТНО МИ Е“

Повярвай ми, човеко,
вещица съм.
От тези със сърце -
от най - опасните.
Отляво е. Дори се влюбва.
И плаче. (Като при нормалните.)
Различна съм.
Ще ме обичаш много.
Жена си ще прегръщаш
с мойто име.
Голяма съм за мъничката роля
в семейния сюжет на дните ти.
Актриса съм.
За близо сто актриси.
Във филмите ми няма втори дубъл.
Играя честно. До стъписване.
И честно плача. И съм хубава.
Я, хващай пътя,
че сценарият е тежък
и на второ четене.
Как иначе да те опазя
и от съдбата, и от мене?!

Мария Лалева

delphine

  • Публикации: 8717 / 1466
Re: Поезия
Отговор 39 | 23.04.2017, 09:06
Много ми хареса ! Благодаря ти, Фениксче !  :heart:

В момента тук са: 0 Потребители и 1 Гост


Facebook група с над 24 000 членове!

Харесайте ни във Facebook