Преглед на предложенията за промени в данъчните закони от 01.01.2017 г.

21.09.2016, 18:02 14813 2

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Катя Крънчева

Както вече информирахме, на страницата на Министерството на финансите са публикувани за обществено обсъждане предложения за измененията в данъчните закони. В преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са предложени промени в ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ, ЗСч и в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОРБ). Срокът за приключването на общественото обсъждане е до 30.09.2016, а отговорната дирекция към Министерство на финансите е Дирекция "Данъчна политика".

В предишния материал разгледахме какви промени се предлагат по отношение на ЗДДС от 2017 г., а в настоящия са представени някои от по-важните предложения за промени в ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗОРБ и ЗСч.

Закон за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО)

Декларациите - само по електронен път

Съгласно предложената промяна се предвижда декларациите по образец по ЗКПО след 1 януари 2017 г., да се подават по електронен път. Отпада и отстъпката от данъка за електронно подаване на годишната декларация по ЗКПО.

Промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки

Предложена е промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки. Предлага се след изтичане на законоустановения срок за подаване на годишната данъчна декларация, подателят да има право еднократно в срок до 30 септември на текущата година да направи промени, свързани с декларирания данъчен финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за предходната година, чрез подаване на нова декларация. При откриване на грешки след изтичане на предложения срок за корекции, както и за коригиране на грешки за други минали години, се прилага досегашното правило, а именно - данъчно задълженото лице следва писмено да уведоми НАП за допуснатата грешка. В проекта се предвижда и преходна разпоредба, съгласно която при откриване през 2017 г. на счетоводна грешка, свързана с 2016 г., данъчно задълженото лице да може еднократно в срок до 30 септември 2017 г. да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

Като мотив се изтъква, че често посочван проблем е, че в резултат на извършен независим финансов одит, докладът може да бъде предоставен на предприятието след крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация, в резултат на което е възможно да се промени счетоводният финансов резултат, който е база за определяне на данъчния финансов резултат, се посочва в мотивите към законопроекта.

Друг мотив за предложението е да се улесни прилагането на облекченията, предвидени в ЗКПО и СИДДО за обложени в чужбина печалби и доходи. Често поради обективни причини данъчно задължените лица получават документи, доказващи правото им на облекчение, след срока за подаване на годишната данъчна декларация за облагане с корпоративен данък.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

По-долу са разгледани някои от по-важните предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данъчно облекчение за извършени безкасови плащания

С проекта на закона се предлага въвеждане на облекчение за физическите лица, които при извършването на разходите си използват безкасови плащания и 100% от доходите им, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, са получени по банков път. Друго необходимо условие е не по-малко от 80% от тези доходи да са използвани от лицето за направени през годината разходи, които задължително трябва също да са платени по банков път. Облекчение в размер на 1% от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.

Годишните декларации за доходите на физическите лица – само по електронен път

Съгласно предложенията годишната данъчна декларация ще се подава само по електронен път за доходите, придобити след 1 януари 2017 г., т.е при подаването на декларацията за 2017 г., които се подават през 2018 г., като не се предвижда отстъпката за подаване на декларацията по електронен път. За последно декларациите за 2016 г. ще могат да се подават и на хартия. Само за тях ще може да се прилага от отстъпка от данъка за лицата, които подадат годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2016 г. до 31 март 2017 г. по електронен път, като същата вече е ограничена до 1000 лева.

Въвежда се възможност за еднократна корекция на годишната данъчна декларация по инициатива на данъчно задълженото лице след изтичане на законовия срок за подаване на декларацията, каквато възможност към настоящия момент няма. Аргументите са идентични с изложените в предложението, направено по ЗКПО. Целта е да се синхронизират двата данъчни закона, като се даде възможност и на физическите лица след изтичането на законово установения срок да извършват по своя инициатива корекции в подадената от тях годишна данъчна декларация еднократно, в срок до 30 септември на годината, през която изтича срокът за подаване на декларацията. Създава се специален ред за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от наследниците на починали лица.

Тримесечните декларации по чл. 55, ал. 1  – само по електронен път

Декларацията по чл. 55, ал. 1 също ще се подава само по електронен път, като е предвидено за предприятията това да важи от 1 януари 2017 г., а когато задължението за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 е на физическото лице, придобило дохода, подаването на декларацията по електронен път ще се прилага от 1 януари 2018 г.

Срокът за подаване на справката по чл. 73 се скъсява до 31 януари
 
В проекта се предвижда и промяна, съгласно която справката, която изготвят предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи за изплатените през годината доходи на физически лица, да се подава по електронен път в срок до 31 януари на следващата година, вместо до 30 април, както до момента. Промяната се предвижда да се прилага и за доходи, придобити от физическите лица през 2016 г.

В мотивите се посочва, че предложеният по-ранен срок е съобразен с новата електронна услуга на НАП, а именно всяко физическо лице да може да провери какви са доходите, които платците са му изплатили. По този начин лицето ще има възможност да направи такава проверка своевременно, т.е. преди изтичането на законово установения срок за подаване на годишната данъчна декларация.

Промени свързани с доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък

Предложената промяна е доходите по чл. 38 от ЗДДФЛ, придобити от местни физически лица от източници в чужбина, да се облагат и декларират само годишно, а не и тримесечно както досега, като дължимият данък се определя в годишната данъчна декларация и се внася в срок до 30 април на следващата година.

Като мотиви за предложената промяна се  посочва, че съществуващият механизъм създава изключително много затруднения на местните физически лица, особено когато обект на облагане са доходите от лихви по банкови сметки в чужбина. В тези случаи през течение на годината едно физическо лице може да е необходимо да подаде четири декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ (за всяко от четирите тримесечия, през които са придобити доходите от лихви по банкови сметки) и да внесе дължимия окончателен данък за съответното тримесечие, т.е. също четири пъти годишно, без оглед на неговия размер.

Промени свързани с реда на облагане на непарични вноски в търговски дружества

Съгласно действащото законодателство при извършването на непарични вноски в търговски дружества не се определя данък. Данък се дължи само при продажба или замяна на придобитите по този начин акции и дялове. В мотивите се изтъква, че практиката показва, че сега действащият ред на облагане създава възможности за отклонение от данъчно облагане чрез:
  • Апортиране на дяловете/акциите, които са придобити чрез непарична вноска. По този начин се избягва плащането на данък за положителната разлика между документално доказаната цена на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, и размера на непаричната вноска, вписан в устава на дружеството, съгласно оценката на вещите лица. В тази връзка е предложена промяна в чл. 33, ал. 6, т. 11 като се въвежда специален ред за определяне на цената на придобиване при продажба/замяна на дялове/акции, които са придобити чрез апорт на акции и дялове в друго дружество и това е цената на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, доколкото към този момент доходите от продажбата/замяната на това имущество биха били облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.
  • Продажба на апортираното имущество от дружеството, в което е направена непаричната вноска, след което се намалява капиталът и се изплаща съответната сума на съдружника - физическо лице. В практиката е установено, че тази схема се използва за да се избегне плащането на данък при продажба на недвижими имоти, но същата може да се ползва и при продажба на финансови активи или друго движимо имущество.

В тези случаи, съгласно предложената промяна в чл. 13, ал. 4 се приема, че към момента на извършването на апортната вноска физическото лице е придобило доходи от продажба на съответното имущество, респективно данъчното третиране ще се съобрази с това дали към момента на извършване на непаричната вноска доходът от продажбата на това имущество би бил облагаем или освободен от облагане по смисъла на ЗДДФЛ.

Промени свързани с освободените от облагане доходи от печалби и награди

С предложената нова редакция на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ се предвижда освободени от облагане да бъдат само наградите от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава членка. В останалите случаи доходите от игри, които не са хазартни по смисъла на Закона за хазарта или по смисъла на законодателството на държава - членка на ЕС или ЕИП, ще се третират като облагаем доход за физическите лица.

Новият момент в чл. 13, ал. 1, т. 22 е предложението да бъдат освободени от облагане ученическите награди (от олимпиади и други подобни състезания и конкурси), които съгласно действащия към момента закон подлежат на облагане.

Промяна в дефиницията на понятието застраховки „Живот“

Съгласно действащата разпоредба на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ, дефиницията на понятието застраховки „Живот“, препраща към определени видове застраховки „Живот, посочени в раздел I, т. 1 и 3 на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

С новия КЗ в сила от 1 януари 2016 г. са променени наименованията и обхвата на застраховките по Приложение № 1, което води до разширяване на видовете застраховки, за които може да се ползват облекченията по чл. 19 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. Например допълнителната застраховка, която беше посочена в т. 6 от раздел I на Приложение № 1 към КЗ и за нея не се ползваха изброените данъчни облекчения, в новият КЗ е посочена в т. 1, буква „в“ на Приложението и по този начин, чрез промени в неданъчен закон, същата е включена към видовете застраховки, за които се прилагат облекченията по ЗДДФЛ. Освен това в т. 1, буква „а“ от раздел I към Приложение № 1 на КЗ е добавена нов вид застраховка „Живот“, а именно застраховка „Живот“ с връщане на премии“, която не е в съответствие с целите на данъчните облекчения по чл. 19 и чл. 24, ал. 2. Това е така, тъй като при застраховката „Живот“ с връщане на премии, съответните суми могат да се връщат в много кратки срокове (понякога до 1 месец), а целта на визираните данъчни облекчения е да се насърчи спестовността в по-дългосрочен план. В този смисъл предложената промяна има редакционен характер.

Промени свързани с облагането на земеделските стопани

С предложената промяна в чл. 29, ал. 3 се отстранява проблем, свързан със земеделските стопани, преминаващи от облагане по реда на чл. 29а към облагане по общия ред на чл. 29 от ЗДДФЛ. Проблемът е свързан със случаите, при които доходите са получени през предходни данъчни години, когато лицето се е облагало по реда на чл. 29а, но не са отчетени като приход за същата или за предходни години, с оглед правилата на счетоводното законодателство. Според сега действащата нормативна уредба, ако впоследствие лицето премине към облагане по общия ред е възможно тези доходи да останат необложени, предвид различните принципи за формиране на облагаемия доход.

Останалите промени в чл. 29а от ЗДДФЛ са свързани с облекчаване и оптимизиране на процеса по деклариране на избрания ред на облагане от земеделските стопани. Съгласно разпоредбата на чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа, избран от физическите лица - земеделски стопани, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

Предложените промени в чл. 29а са за годината на регистрация изборът да се упражнява в годишната данъчна декларация за същата година, като успоредно с това се запазва досегашното правило, че за следващите пет данъчни години лицето трябва да заяви избора си изрично с декларацията по чл. 29а, ал. 4. Успоредно с това се предвижда декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ да се подава еднократно, като след изтичането на 5-те години избрания ред на облагане се запазва (без да е необходимо отново лицето да декларира това обстоятелство). Предложението е декларация да се подава само, ако впоследствие земеделският производител промени избрания ред на облагане с облагане по общия ред, като такава възможност е предвидена за 2017 година със специална преходна разпоредба в закона.

Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 10 000 лв. на 5 000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика. Предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в държавите членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро.

Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
•   на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 лв.;
•   на стойност под 5 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв.

Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Закона за счетоводството (ЗСч)

С предложението за изменение на чл. 21 се предоставя възможност за определяне на категориите групи предприятия не на консолидирана основа, а на базата на обикновен сбор на показателите по индивидуалните отчети на предприятията от групата, увеличени с 20%. Съгласно действащата законова разпоредба, категорията на групата се определя на консолидирана основа от сумата на показателите за балансова стойност на активите и нетните приходи от продажби по индивидуалните финансови отчети на предприятията от групата. На практика това означава, че едно предприятие майка трябва да състави консолидиран финансов отчет за да установи, например, че не е задължено да съставя същия.

Предложено е определение за „предприятие, което не е осъществявало дейност“ за целите на чл. 17, ал. 2 и 37, ал. 2 от закона.

Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, които през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, не са купували, не са продавали и не са извършвали никакви поръчки или услуги по каквато и да е причина.

Съгласно тези разпоредби съдружниците или собствениците на микропредприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, могат сами да съставят годишните финансови отчети на тези предприятия, а всички дружества с акции, които не са осъществявали дейност през отчетния период са освободени от задължението за извършване на независим финансов одит от регистрирани одитори. Практиката показва, че често възникват спорове относно понятието „предприятие, което не е осъществявало дейност“, като се прилагат разпоредби от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно които годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.

Съгласно Закона за счетоводството, предприятията в България имат задължение да публикуват годишните си финансови отчети в търговския регистър, като за обявяване на актовете Агенцията по вписванията събира такси. Тези такси са счетоводен разход.
Поради тази причина към момента се счита, че предприятие, което е платило такса за публикуване на годишен финансов отчет е предприятие, извършващо дейност. Така облекчението, включително и финансово, което законът предоставя на предприятията, неосъществявали дейност през отчетния период е практически неприложимо. Въвеждането на легална дефиниция в Закона за счетоводството ще предотврати възникването на спорове, както и противоречивото тълкуване и прилагане на законовите разпоредби, се посочва още в мотивите.

Запознайте се с проектозакона и мотивите към него.

Николова

  • Публикации: 73 / 7
Годишните декларации за доходите на физическите лица – само по електронен път ?! За юридическите лица съм напълно съгласна, но физическите?! Баби и дядовци - земеделци или разни дребни наемодатели - как ще ги задължиш да ползват счетоводител, ама трябва и ПИК да са си извадили предварително или да са упълномощили някого----


В момента тук са: 0 Потребители и 1 Гост


Facebook група с над 20 000 членове!

Харесайте ни във Facebook