Данък уикенд за фирмите води след себе си допълнително данък и осигуровки и за самите служители

19.12.2015, 18:09 26978 13

19.12.2015, 18:09
Публикации: 1959 / 1614
Администратор на сайта
Повод за настоящата статия е публикуваният за обществено обсъждане през седмицата проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Справедливо ли е или не облагането с ДДС върху личното ползване, който медиите нарекоха "данък уикенд", не е обект на коментар в изложението по-долу. Целта е да изследваме облагането, в контекста и на другите данъчни закони.

Какво се промени във връзка с личното ползване?

Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”

Какви са проблемите с прилагането?

Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да посочат това обстоятелство в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.

Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.

На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:

І. По прилагане на данъчното законодателство:         
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”

ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”

Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:

“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.

“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че сумата за наема се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица, който се удържа от заплатата на служителя.

“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.

Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.

Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.

2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.

Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".

Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?

В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:

Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.

Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.

Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.

Изчисленията показват, че често “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за пропорционалното лично ползване, като общо ще нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем "данък уикенд" плюс последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.

Какво е решението?

Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.

И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.
#1 | 20.12.2015, 09:33
Публикации: 11932 / 2174
В разработката на Катя Крънчева са обхванати всички аспекти на евентуалната промяна в Правилника за прилагане на ЗДДС и няма какво повече да се добави. Картината , както се казва не е радостна. Неогледана от всички страни ситуация, последици , които рефлектират и върху физическите лица...Едно ми изглежда повече от странно, незаконосъобразно, недомислено и какво ли не още :
Счетоводството се води на база първични документи, отразяващи извършените стопански операции. За пръв път като "първичен документ" ще бъде използвана "личната преценка". Личната преценка на счетоводителя, на собственика и най-накрая всичко ще се финализира от личната преценка на данъчния служител. Липсата на методика за определяне на това лично потребление отваря широко вратите на незаконността и увеличаването на делата по този повод между фирми и НАП.
Аз искрено се надявам това да не мине в Парламента, поне не и без методика.Освен, ако не се цели именно такъв хаос и своеволия по въпроса.
#2 | 20.12.2015, 12:06
Публикации: 1959 / 1614
Администратор на сайта
Няма никаква лична преценка на счетоводителя, защото счетоводителят не присъства по време на личното и служебното ползване. Ние отразяваме стопанските операции по документи. Самите ползващи ще си признават, а методиката за “пропорционалното разделяне” трябва да бъде утвърдена от управителя. Счетоводителят може да предлага варианти – на база на време, на база на километри, на база на фактура и разговорите например, и тн.

За мен по-важният въпрос ПРЕДИ хората да си признаят за личното ползване за целите на ДДС, да са наясно с последиците за данък върху непаричния доход на физическото лице и осигуровките, за да знаят все пак каква данъчно-осигурителна тежест ще понесат.

И не трябва да разчитаме на някакви апокрифни писма от типа Въпроси-Отговори, за такива често срещани стопански операции, а трябва да бъде уредено ясно и точно в законодателството. Предпочитам въпросът да се постави като проблем сега, за да се реши на време. А не някой да има неблагоразумието да си признае за личното ползване и след това да се окаже, че трябва да плаща още суми, които не си е предвидил.
#3 | 20.12.2015, 15:35
Публикации: 1959 / 1614
Администратор на сайта
Допълвам се: И още нещо Евродирективата предвижда облагане на личното ползване в чл. 16 и чл. 26, но предвижда такова пропорционално разделяне в чл. 168а за имотите, като посочва, че държавите-членки могат (което значи, че не са задължени) да прилагат този параграф също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно относно общата система на данъка върху добавената стойност).
#4 | 20.12.2015, 17:03
Публикации: 11932 / 2174
Ако няма методика даже не знам какво бихме посъветвали собствениците на фирми относно критериите на разделяне на даден разход за фирмен и личен. Едва ли те ще ни съдействат и улеснят в тази ситуация - по-вероятно е да очакват наш съвет относно това как да процедират . Ако смятат това да се приеме със сигурност трябва да има ясни и недвусмислени правила за приложението на тази идея. А какви ще са те - много ми е интересно ! Не се споменава никъде / поне аз не срещнах / практика по точно този въпрос в други страни - членки .
#5 | 20.12.2015, 19:57
Публикации: 110 / 35
ПЕТЪР ПЕТРОВ
Според мен, ключов момент не е методика, невключена в ППЗДДС, а точни законови дефиниции на понятията, отнасящи се до чл. 6, ал. 3, т. 1 или чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от закона. Доколкото правилно съм разбрал посочените текстове, и в двата случая важно е да се определи значението на наличното в закона пояснение „...за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице“. Още повече, че НАП сама посочва:
 „В закона няма точни критерии за това какво означава дейността да се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на всички факти и обстоятелства за всеки конкретен случай.“
Източник: http://www.nap.bg/page?id=612

Без тази конкретизация, ще бъдем свидетели на парадокси като често срещаните преди години случаи на непризнаване на разходи по обучение на собствениците/съдружниците.
#6 | 21.12.2015, 10:53
Публикации: 68 / 58
За мен ключовото е не толкова методиката или липсата на дефиниция за различните от независимата икономическа дейност цели, а факта, че изричното деклариране на тези данъчни основи, които са за "лични нужди", автоматично реферира към задължения по други данъчни закони и евентуално КСО.
#7 | 21.12.2015, 11:48
Публикации: 214 / 40
след така изложените пояснения относно последиците от едно подобно деклариране, дълбоко се съмнявам, че ще има фирма, която да го предприеме

малко по-лесен ще е вариантът, при който фирмите възмездно да предоставят на служителите си такива "нечувани екстри" като разговори по служ.мобилен телефон, чрез някакво фактуриране, което ще си е направо фиктивно

допълнителен проблем според мен се явява и от това, че дори предварително да не се ползва данъчен кредит по разни покупки на стоки и услуги с предполагаема смесена употреба, ако те бъдат предоставени безвъзмездно мисля, че отново се влиза в хипотезата на чл.9, ал.3, т.2 (според която няма значение дали е ползван данъчен кредит)
#8 | 21.12.2015, 13:44
Публикации: 825 / 178
Ако така минат промените в Правилника - ще ни разцепят от допълнителна работа..
Очаквах по-голяма активност от гилдията на работодателите, но май половината са запразнили по топлите страни.., а можеше да се включат и други съсловни организации.
А ние след Нова година ще има да плюнчим молива и да се чудим какво да пишем в дневника на продажбите, защото техния отговор съм го чувал хиляди пъти - виж там, ти знаеш, нагласи нещо..
#9 | 21.12.2015, 14:33
Публикации: 110 / 35
ПЕТЪР ПЕТРОВ
Проблемът е само и единствено в законодателната база и липсата на обективна регламентация, за която липса си признава и НАП.
1. Как сами (и обективно?!) да си декларираме личната употреба или целите, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, щом законодателят, респективно МФ и НАП, не са в състояние да предложат законова дефиниция? 
2. Каквато и методика да сътвори НАП, щом тя не почива на обективна база (закон!), тя винаги ще е в полза на органа по приходите.
#10 | 21.12.2015, 14:36
Публикации: 214 / 40
то дори и някоя фирма да има такова самоубийствено желание да декларира подобни изсмукани от пръстите неща и да удържи от служителите си осигуровки и данък за "непаричния доход" + ДДС-то върху ползването, чисто технически ще е нереално за приложение

зададена е дата на данъчно събитие при такива "доставки" - последния ден от месеца, в който е ползвана услугата; за да изчислим данъчната основа на една такава доставка трябва да знаем стойността на примерно ползваното гориво, на личните разговори  и от сорта - все неща, които са описани във фактури, чийто срок на обработка е до 14-то число на следващия месец пак за целите на същия закон (въобще пренебрегваме факта, че телефоните се фактурират от мобилните оператори на някакъв интервал, който не съвпада с календарния месец и фактури излизат на всевъзможни дати)

формално погледнато, освен изхабяването на някакъв ДА, нищо друго не е известно на последния ден от месеца, за да бъде издаден подобен протокол в последния ден от месеца, и дефакто ни принуждават да го антидатираме
#11 | 21.12.2015, 14:51
Публикации: 110 / 35
ПЕТЪР ПЕТРОВ
Въпросът е: Какво се разбира под "лична употреба" или "цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице", за целите на ЗДДС? Не „въобще“ или „по предположения“, а за целите на ЗДДС.
P.S. Напълно съм съгласен, че от гледна точка на сградите спор е трудно да има. Въпросът е за всички останали стоки и услуги. 
#12 | 21.12.2015, 16:22
Публикации: 144 / 13
Колкото и да го тълкуваме и размисляме без методика, корекции в закона или както е по вероятно в указание на НАП или МФ за прилагане (а то ясно в какъв дух ще е) няма как да стигнем до разумно решение.

Макар, че си спомням едно друго писмо указващо, че самоосигуряващите се трябва да се осигуряват и като управители на МОД щом имат фирми, което макар и да беше в човеконенавистния дух на закона, не го приложиха и отмениха пак с писмо.
#13 | 22.12.2015, 13:57
Публикации: 8 / 1
ДДС не бива ли да бъде разглеждан като косвен данък, платим от крайният потребител? Кое му е косвеното в случая - направо налагат ПРЯКО облагане на някаква недефинирана и спорна сума? Според мен платците са де-финансирани, понеже просто нямат от кого да съберат ДДС-то, както е нормалния механизъм на този данък, и, един вид, да извадят пари и да плащат неясно и неточно за какво? Въвеждането на нов данък, което си е самата същност на тези "промени", не трябва ли да се съгласува, а не да се приема ей така - не им се връзва бюджетът и дайте да давате ДДС? Тази публикация на промените в Правилника съвсем не е договаряне на нов налог, чисто "уведомление" на масите да извадят още пари за държавния бюджет. И като го споменах, отразени ли са и как евентуалните доп. постъпления в бюджета от тази дивотия и за какво, пак евентуално, ще бъдат разходвани?  И, в крайна сметка, това принудително извадено ДДС ще бъде ли данъчно признат разход или върху него ще си внесем и корп. данък, тоест хич няма да са едни 20%? Като добавим и посочените Ос.Вноски, става едно голямо плюскане на пари. Извинявам се за израза, ама е така! ПС- В СД по ДДС има място за още клетки, и още, и още ...
Пълен достъп в КиК Инфо
за 13.75 лв. без ДДС на месец при год. абонамент
По-бързо
По-удобно
По-сигурно*
Абонамент
Последни теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група