Относно: право на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди датата на регистрация по ЗДДС на земеделски производител и подаване на декларации за осигуряване на лицето и наетите от него работници
Постъпило е писмено запитване относно приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и осигурителното законодателство.
Според изложеното в него, на 13.06.2011 г. задълженото лице е регистрирано на основание чл. 100, ал.1 от ЗДДС, като полученият идентификационен номер по ЗДДС е образуван с ЕГН на същото. Започнало е дейност като земеделски производител от 1999 г. като от 11.02.1999 г. притежава БУЛСТАТ ………. и досега е имало обща регистрация с този идентификационен номер. Използвайки същия е назначавало и освобождавало работници, подавало е за себе си и за назначените работници декларация образец № 1 и декларация образец № 6. Участвало е по Проект за развитие на селските райони пред ДФ „Земеделие”, който е спечелило като навсякъде е посочвало притежавания БУЛСТАТ, както и е пазарувало заявената техника по програмата също с идентификационния си номер по БУЛСТАТ.
При така изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Регистрацията по ЗДДС с този ИН по ДДС ще има ли отражение относно притежаваните фактури за закупени активи преди регистрацията по закона, тъй като са издадени на БУЛСТАТ и ще има ли право на приспадане на данъчен кредит по тях?
2. Трябва ли да подаде заявление за обща регистрация за дейност по ЕГН от датата на регистрацията по ЗДДС?
3. Как ще подава всички документи, свързани със своето осигуряване и това на работниците, както и документите във връзка с трудовите договори – по БУЛСТАТ или ЕГН?
4. Трябва ли да закрие притежавания БУЛСТАТ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г.), Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 45/2011 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011г.) и Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8, обн. ДВ бр. 1/2006 г., посл. Изм. ДВ бр. 55/2011 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква при кумулативно спазване на условията, относими към съответния актив, визирани в чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, както следва:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от закона;
2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;
4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС възниква на датата на регистрация по този закон. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗДДС за дата на регистрация се смята датата на връчването на акта за регистрация. Съгласно чл. 61, ал. 4 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от същия закон (фактура, митническа декларация и др.) се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.
Задължителните реквизити, които следва да съдържат фактурите, са посочени в чл.114, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 8 от същата разпоредба във фактурата се посочва номерът по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ – когато получателят е нерегистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
В чл. 84 от ДОПК е посочено, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Във връзка с гореизложеното при положение, че задълженото лице е било вписано в регистър БУЛСТАТ, правилно във получените от него фактури е идентифициран чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ.
Съобразно чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС по отношение на изискването на чл. 71, ал. 1 от закона следва да се има предвид тълкувателно решение на ВАС № 5 от 14.07.2004 г., съгласно което реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от останалите предпоставки, при наличието на които се признава правото на приспадане на даньчен кредит.
Предвид това, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, задълженото лице следва да притежава документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл.115, в който данъкът да е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които е получател. Необходимо е също така стоките и услугите да се използват за извършваните от него облагаеми доставки, каквото е изискването на чл. 69 от ЗДДС.
По осигурително законодателството:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г. работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица на основание чл. 5, ал. 4 от КСО подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации:
- по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението), служебен номер, издаден от НАП за осигурители и самоосигуряващи се лица;
- по образец № 6, съгласно приложение № 4, в която се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 32, т. 5 от Закона за статистиката, в редакцията му до 2005 г. (ДВ бр. 39 от 10 май 2005 г.) в регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица по чл. 2 от Търговския закон (лицата, които не се смятат за търговци), които са осигурители. Поради тази причина и на задълженото лице през 1999 г. е издаден БУЛСТАТ, който е десетзначен код. Ето защо считаме, че всички документи, свързани с провеждане на осигуряването на работниците (уведомления за сключени договори, платежни документи, декларации образец № 1 и образец № 6) както и за неговите осигурителни вноски с декларация обр. № 1 още от 1999 г. правилно е подавало по БУЛСТАТ ………..
С промяната на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, считано от 1 януари 2010 г., едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. Тази промяна е извършена с оглед припокриване на внесените осигурителни вноски с декларираните такива с декларация образец № 6 от самоосигуряващото се лице в данъчно-осигурителната му сметка за целите на НАП.
На въпросите има ли основание за закриване на притежавания от задълженото лице като земеделски производител БУЛСТАТ и за подаване заявление за обща регистрация по ЕГН е компетентна да отговори Агенцията по вписванията. Ако тази институция промени неговата регистрация в Регистър БУЛСТАТ от десетзначен ЕИК в ЕИК по ЕГН, то следва същото да промени ЕИК в осигурителните декларации.
