Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
При успешно управление на темпа на растеж фирмената задлъжнялост не представлява заплаха за компаниите. Наличието на ръст на вземанията и задълженията е типична характеристика на бизнеси, които регистрират увеличение в продажбите и в докладваните печалби.
Ако напишете в Google
„междуфирмена задлъжнялост” за по-малко от половин секунда ще получите над 9500 резултата. Повечето заглавия са стряскащи:
„Над 94% от фирмите...”,
„Междуфирмената задлъжнялост потапя...”,
„Междуфирмената задлъжнялост надхвърли...” и т.н. Представят се факти и се посочват изводи, свързващи увеличаването на задълженията на нефинансовите предприятия с тяхната декапитализация, както и негативно съотношение на приходите от продажби към задължения. Същевременно, аналитичният поглед върху изнесените факти показва наличието на няколко аспекта, чието разглеждане и отчитане е задължително с оглед обективността.
На първо място: Важно е да се уточни и подчертае, че разгледани сами по себе си, задълженията на нефинансовите предприятия не водят непременно до изводи за влошена ликвидност или декапитализация. Фактът на превишение на задълженията над собствения капитал не води до декапитализация на предприятията. В тази насока е необходимо да се припомни, че наличие на декапитализация е факт, когато чистата стойност на имуществото (собствения капитал) е отрицателна величина. Икономическата теория и практика показват, че съотношението между общия дълг (задълженията) към собствен капитал (респективно – собствен капитал към общи активи), е различно, както по отношение на индивидуалните икономики, така и по отношение на отраслите, които участват в тези икономики. Различни данни сочат, че за САЩ съотношението Дълг/Собствен капитал е около 50%, за Великобритания – 60%, за ЕС – 70%. В рамките на посочените данни, за хранително-вкусовата индустрия на САЩ това съотношение е над 60%, за Великобритания – около 70%, за ЕС – около 70%.
На второ място: Не трябва да се забравя, че вземанията са породени от продажби, а задълженията от разходи. Практиката (включително тази на водещи световни компании) показва, че
в период на регистрирано увеличение на продажбите и докладваните печалби, нарастват както вземанията, така и задълженията. В увеличаването на вземанията (респективно – задълженията) в период на нарастване на нетните приходи от продажби, а също и печалби, не биват да се търсят изводи, свързани с липса на ликвидност. Част от причините за увеличаване на задълженията в период на подем са:
- Задължения към бюджета – от по-високи данъци, свързани с по-големи докладвани печалби.
- Задължения към осигурителни предприятия – от по-високи разходи за осигуровки, свързани с по-големи разходи за възнаграждения.
- Задължения към персонала – от по-високи разходи за възнаграждения.
Примерите продължават... Обратно - в период на стагнация и криза, темпът на нарастване както на вземанията, така и на задълженията намалява. Този факт се потвърждава както от данни на Българската стопанка камара (БСК) за периода 2009 – 2012 година, така и от данни на водещи световни компании.
На трето място: Влошаването на показателите за ликвидност, платежоспособност и устойчив растеж е резултат от цялостния фирмен мениджмънт, включващ: управление на дейността
(P), дивидентната политика
(R), управление на ресурсите
(A) и степента на финансова задлъжнялост
(T). Измерители на ефективността от тези дейности са съотношенията, даващи и наименованието на PRAT модела:
- (P) Profit margin (марж на печалбата) - Печалба / Продажби.
- (R) Retention rate (съотношение на разпределение/задържане) – (Печалба – Дивиденти) / Печалба.
- (А) Asset Turnover (обращаемост на активите) – Продажби / Активи.
- (T) Financial Leverage (финансов ливъридж, задлъжнялост) – Активи / Собствен капитал.
Посочените фактори са и компонентите, които формират формулата за
темп на устойчив растеж (SGR = Sustainable growth rate), а именно:
SGR = [Печалба / Продажби] x [(Печалба – Дивиденти) / Печалба] x [Продажби / Активи] x [Активи / Собствен капитал]
Практическото значение на този модел е тясно свързано с възможността на всяка фирма за ръст на приходите, който да не води до влошаване на оперативната и/или финансовата дейност. Моделът предоставя на мениджърите както измерителите, така и инструментите за управлението на всички дейности във фирмата.
В заключение: Успешното управление на посочените политики, модели и показатели, позволява на компаниите да развиват устойчив бизнес, въпреки наличието на фирмени задължения, които сами по себе си не представляват заплаха.
___
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.
