Цесията е договор между две страни, съгласно който едната страна прехвърля на другата страна по договора правото си да получи дължимото й (вземането си) от трето лице. Това може да бъде вещ или пари.
Пример: Иван е дал 1000 лева в заем на Петър. Петър отказва да му ги върне. Иван е по-слаб от него и се страхува да си ги поиска. Затова не иска да го съди, понеже ако заведе дело Петър ще се саморазправи с него. Затова Иван сключва договор с друго лице – Тодор, който е по-голям бабаит от Петър. Освен това за него воденето на дело не е проблем. В договора си Иван и Тодор се уговарят за следното: Тодор дава на Иван 800 лева веднага и получава от него правото му да получи от Петър 1000 -тa лева, които той дължи на Иван.
Изгодата на Иван, е че получава по-малко, но веднага – без съдебни “разправии“, а изгодата на Тодор е, че срещу своите 800 лева, дадени на Иван, ще получи 1000 от Петър, когато го осъди, ако той все още отказва да плати. Т.е. Тодор ще е на печалба с 200 лева. За него обаче остава риска от евентуалната неплатежоспособност на Петър. За Петър по принцип е без значение на кой ще плати, той просто нехае докато не бъде прунуден да го стори било със сила или чрез съдебна намеса.
Това е договорът за цесия, известен още като прехвърляне на вземане.
Цесията е граждански договор, с който се стига до промяна в една от страните по едно облигационно правоотношение. За тази промяна не се изисква съгласието на длъжника (Петър в дадения пример). Длъжникът обаче трябва да бъде уведомен за цесията, за да знае на кого следва да плати. Договорът за цесия е неформален – няма нужда да се заверява от нотариус – т.е. валиден е дори ако се сключи устно или писмено само с подписи на страните.
По подобен начин стои и въпросът с нашумелите в медиите цесии в КТБ.
Според чл. 4 ал. 1 от Закона за гарантиране влоговите в банките, фондът за гарантиране влоговете поема пълно изплащане на влогове до размер на 196 000 лева. Така, когато едно лице има в дадена банка – например 296 000. лева и банката фалира, то това лице ще получи само 196 хил. и ще загуби 100 хил., които има над гарантирания от закона размер. За да избегне този неблагоприятен резултат, това лице сключва договор за цесия с друго лице, съгласно който му прехвърля горницата над гарантирания си влог – сумата от 100 хил. Така общият влог от 296 хил. бива раздробен на два влога: един от 196 000 и един от 100 000. По този начин държавата в лицето на Фонда за гарантиране влоговете на банките ще трябва да изплати и двете суми – 196 хил. на първия, който е прехвърлил и 100 хил. на втория, на когото са прехвърлени парите над гарантирания минимум. Т.е. Чрез договора за цесия, в случая, се заобикаля закона и се получава така, че държавата ще бъде в ситуация да изплати и влогове, които “на практика“ са над гарантирания размер от 196 000 лева.
В описаното правоотношение лицето с влог над гарантирания получава сумата в размер на 196 хил. от държавата. Прехвърля горницата от 100 000 на друго лице, срещу което получава от него 80 000 веднага като плащане по договора. Така първоначалният вложител получава 196+80=276 000. Второто лице получава от държавата 100 000 – което е в рамките на гарантирания мин, но е платило 80 по цесията. Така то е на печалба с 20 000.
В случая губещ е само държавата, която дефакто следва да заплати целия влог на вложителя в размер на 296 хил. лева, който благодарение на договора за цесия бива разделен на два влога до размера на гарантирания от нея минимум. Ето защо държавата обмисля закон за отмяна на цесиите с обратна дата, което според някои видни юристи не следва да се допуска.
