В смисъл, че корекцията трябва да се подаде след  изтичане на допустимия в Наредбата срок, но от друга страна изменението на Нар. 4 се обнародва през септември и влезе в сила от 01.01.23г. Подавате ги на гише ли ?
Как подавате Д1 и 6 за корекция, която идва в резултат на увеличението със задна дата - 01.01.2023?
Да, но Наредбата е отново само за педагогически персонал.
Точно така служителят е работил по основния ТД огт 01,01-до 31,07,23. И още един въпрос -сега ли изчислявам и изплащам разликата или когато се върне ?
В  НСОРЗ членът е 21 ал.1 и 2 е регламентирано само за платен отпуск.
Имаме служител, който работи по основен ТД / в неплатен отпуск/ и втори ТД /до конкурс/. Въпросът ми е свързан с актуализацията на учителските РЗ със задна дата - следва ли да направя ДС за увеличението на основния ТД и да изплатим изравняването по време на НО ? За втория ТД не се дължи преактуализация .
Никой ли не изплаща пътни от местоживеене до раб. място на непедаг. персонал ?
 Как оформяте изплащането на транспортни разходи на непедагогическия персонал, предвид, че не е вкл в изключенията на НЕВДПОВ ЧЛ.1 АЛ.8 т.19?

Имаме решение на Общински съвет за правото на извършване на разхода, но предходната колежка ги е изплащала въз основа на заповед на директора, директно  в брой. Като се разрових виждам, че върху дохода се дължат СО, но не и ДОД и се обърках вече :blink:.
Назначавам служинел на втори ТД -8ч като по 1вия ТД лицето е в неплатен отпуск.
Следва ли да се начислява клас по втория ТД ?
Допустимо ли е при условията на работа от разстояние, работното време на служителя да приключва след работното време на фирмата работодател?
Извинявам се неясно съм се изразила - дневният им размер е по наредбата, но поради продължителността на командировкана над 30 дни не им е редуцирана сумата с 25%.
Как следва да се третират командировачни, които не са намалени с 25 % при командировка над 30 дни? Размерът им е наредбата.
Обърква ме, че хем не превишават двукратния размер, хем от друга страна не е спазено изискването на наредбата.
В дружество А, където е натрупало задълженията е нямало личен труд, но в сегашното полага, т.е остава положението да се внасят от къде си избере.
От тук изхождах чл. 42 на ЗДДФЛ:
(2) (доп., ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Благодаря, точно тук попадам. Т.е възможно е /според очакванията кой вид доставки ще имат превес/ да се избере дали да ползват или да не ползват ДК и след започване на дейност да коригират.
Ще се строи сграда, собственост на новосформирано дружество. Предметът на дейност ще включва както облагаеми, така и необлагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, но дейността ще се започне след построяването на сградата.
При положение, че за определен период ще има само покупки няма как да определя пропорция за частичен ДК.
Как би следвало да се отчита дан кредит по фактурите за строителството - от една страна ако се приеме с пълен ДК, то има ли механизъм за корекция или в случай, че не се ползва ДК на тези фактури, то  в последствие ми се струва, че би било невъзможно вече да се начисли съобразно делът на облагаемите сделки? :hmmm:
СОЛ е натрупало задължения за соц. осигуряване през дружество А. От три години вече се самоосигурява през дружество Б. Размишлявам дали би било проблем да се внесат дължимите осигуровки през БУЛСТАТА на сружество Б ?
На практика ще е спазено изискването да се внесат през ЮЛ, но дружеството  няма да бъде същото с това, по време на което за възникнали задълженията.
При вас от ФЛ или ЮЛ закупихте земята?
Като размишлявам покупката и начина на продажба и по-точно облагането й ще кореспондират с правото на ДК на извършените разходи до момента.
Фирма, регистрирана по ЗДДС купува земя като УПИ, с цел строителство от физическо лице -продавач на имота.
Така за придобитият поземлен имот започват подготвителни дейности по проектиране и т.н., но сега решават, че ще продадат земята.
Въпросите са:
1. за получената фактура за проектиране имам ли право да ползвам ДК?
2. при продажбата на земята трябва ли да начисля ДДС ?