Благодаря за мнението, Dalila,

Единственото ми несъгласие е по повод подаването на прил. 4. При внимателен прочит на промените в КСО, съм на мнение, че за съжаление отново осиновителите са онеправдани. Тъй като възможността за плащане на 50 % от обезщетението се отнася само за отглеждане на дете до 2 години, не и за осиновените деца от 2 до 5 години. При това ако за осиновените бебета и деца до 2 години изискването е да не са настанени в детско заведение на пълна държавна издръжка /макар и там да се плащат такси/, относно осиновените деца изискването е да не са настанени в детско заведение въобще - което ще рече без разлика между частно или държавно. Така че според мен настани ли се детето на каквато и да е детска градина, обезщетение вече не се дължи в никакъв размер по повод осиновяването.

Относно болничния, съм съгласен, и благодаря много за отговора, оказал се за момента единствен.

То забавното е и че в програмен продукт Стил, които иначе е много функционален, към момента въобще не са предвидили пера и възможности по чл. 164б от КТ, та трябваше сам да ги създавам в софтуера

Здравейте,

Имаме следния специфичен случай. Служителка, заедно със съпруга й, са осиновили две деца над възраст между 2 и 5 години, които са им предадени от детското заведение през февруари 2014 г. Към момента осиновителката ползва отпуск по чл. 164б, ал. 1 от КТ и съответно са подадени документи в НОИ за ползване на обезщетение по чл. 53а, ал. 1 от КСО. Същевременно се планира децата да бъдат дадени на детска градина /частна, но това няма значение в случая/, считано от 15-ти Март. В общия случай ми е ясно, че отпускът се прекратява от датата на постъпване в детското заведение. Затруднението ми идва обаче от факта, че служителката, която е и бременна, след започване на отпуска по чл. 164б от КТ, в момента е в болница и ще й бъде издаден болничен лист, като периодът на болничния продължава и след датата на предстоящото настаняване на децата в детска градина.

С оглед на гореописаното моля /предвид, че доста нормативи четох, но не стигнах да ясен отговор/ за мненията ви по въпроса дали болничният може да бъде признат и откога /той все още мисля, че не е издаден, но предстои да бъде/ и как да бъде отчетен в работния график на служителката и как да бъде деклариран пред НОИ. В момента тя не е на работа, но не ще бъде неработоспособна и след даването на децата на детска градина, а болничният лист ще е вече издаден и ще е от дата, от която тя е била в отпуск на друго основание и е  ползвала обезщетение на това друго основание.

Благодаря предварително за добронамерените ви мнения и съвети.

Благодаря на всички дотук за отговорите. Елена, благодаря и на Вас за мнението, но отново не виждам законова норма, която да го подкрепя.

И, да, декларирал съм и в договора изрично, че се осигурявам на максимума по друго правоотношение. Така че осигуровки не ми се удържат, нито се отразяват по сметките за изплатени суми.

Лично аз водя счетоводството на фирми с такива доходи, и винаги съм подавал декл. обр. 1. Но днес изпаднах в чуденка именно заради казуса със самия мен. След като има несигурност по темата, просто не виждам какво пречи да се подава декл. 1. Самите софтуери, които ползвам, автоматично създават декларация 1 за тези лица и не виждам причина да не я подавам, освен ако не се убедя аргументирано, че не трябва да го правя.

Здравейте,

Днес установих /при кандидатстване за един кредитен продукт/, че за получаваният от мен хонорар /доход по извънтрудово отношение/ всеки месец, осигурителят не е подавал декл. обр. 1, тъй като за въпросният доход не ми се удържат и не се начисляват осигуровки. А не ми се удържат, тъй като по трудово правоотношение при друг осигурител ме осигуряват на осигурителния максимум всеки месец. Не съм заявил, че ще се осигурявам като самоосигуряващо се лице.

Съответно, според правилата на банката, макар и с нулев осигурителен доход, за да използват дохода ми от този хонорар, изискват платецът на дохода да е подавал осигурителна информация за него. От платеца на хонорара ми обясниха, че не са задължени да подават декл. обр. 1 за хонорари, по които не се начисляват и удържат осигуровки, и че такова становище са им дали устно от НОИ. Съответно същото становище изразиха устно, когато попитах на инф.телефон на НАП. Така и никой обаче не ми посочи правното основание за неподаване на декларация. Четейки нормативните актове, единственото, което виждам е разпоредбата на чл. 3, ал. 9 на Наредба Н-8 / 29.12.2005 г. на МФ, където изрично е написано, че за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подава декл. обр. 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход. А чл. 4 от КСО включва и доходите по извънтрудови отношения.

Ще ви бъда много благодарен, ако някой изрази аргументирано становище по въпроса, и ако то е в полза на това да не се подава декларация за хонорара, да го защити със законова норма или поне становище на компетентен орган.

Благодаря ви предварително!

Здравейте,
Всъщност доходът на физическото лице е необлагаем, съгласно цитирания чл. 13, ал. 1, т. 2 /алинея 2 засяга други неща/, освен ако не попада в изключенията, посочени в подточките към т.2, което в случая не ясно. Независимо от това, чл. 73, ал. 1, т. 1-4 ясно регулират кои доходи се включват с справката и съгласно т. 3, в справката се включват и доходите от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3. Което означава автоматично, че доходите по чл. 13, ал. 1, т. 2 се включват в справката.

Включването на даден доход в справката за изплатените доходи не го прави въобще данъчно-облагаем. Както знаем в справката за всеки доход се избира вид на дохода, т.е. става ясно за какъв източник на доход става въпрос, и никой няма да търси данък за него. Но ще е закононарушение, ако не се декларира като доход.

Здравейте,

Имам следния проблем, какъвто случай досега не съм имал. От Януари тази година в две от 2 от нашите дружества имам член на съвета на директорите, от месец Февруари - в още едно дружество, а от Март - в четвърто от нашите дружества. Този член на съвета на директорите се осигурява по принцип като управител в друга фирма, извън нашите - на 434 лв. осигурителен доход.
При нас договорката е да получава възнаграждение от 1000 лв на месец общо. Може ли някой да ми каже, след като в КСО членовете на съвета на директорите са приравнени на управителите, дали трябва да го осигуряваме като член на съвета на директорите във всяко дружество поотделно, до достигане на максималния осигурителен доход, или може да е само в едно. Може ли също да бъде договорено да получава възнаграждението си веднъж на 3 месеца /3000 лв/, ако това ще спести осигуровки, или това няма значение, след като е задължително осигурен според КСО.

Благодаря предварително!

Благодаря за отговора. И аз така мислех, но все пак исках да чуя и друго мнение 

Здравейте,

Първо се извинявам за вероятно глупавия ми въпрос, но в момента наистина съм в чуденка, особено предвид недостатъчните данни на програмата за ТРЗ, която ползва - Стил. На служителка през Юли е изтекъл третия, последено болничен за майчинство, и трябва да добавим отпуск за отглеждане на детето до 410-тия ден. Тъй като възможностите за въвеждане на отпуск са само - платен, специален платен и неплатен отпуск, при въвеждането на неплатен отпуск, дължимата сума за здравна осигуровка, създадена от програмата е 8 % -16 лв върху половината от мин.осиг.доход. Чета закона за здравното осигуряване и различни коментари, но не стигам да истината това ли трябва да е вноската, или частта на работодателя 4.8 % върху мин.осигурителен доход за сам.се лице - 20,60 лв., както излиза по другата ни програма за ТРЗ - Бизнеснавигатор Заплати.

Бихте ли могли да си кажете мнението, за което ще съм много благодарен. Опитът ми с майчинство е скромен и затова питам.

поздрави,
Чавдар