Страници: [1]
Въпрос: Как следва да се попълнят данните в т. 9 “Работни дни или работни часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение и работни дни/работни часове, за които осигурителят изплаща възнаграждение” от Раздел I. „Удостоверявам следните обстоятелства“ от удостоверение, приложение № 9 при застъпени периоди на временната неработоспособност?

Отговор: Когато болничните листове са със застъпващи се периоди е необходимо да се съобрази, че ако болничните листове са налични при осигурителя преди представянето на удостоверение, приложение № 9, за първия болничен лист в т. 9 се попълва целия период, вписан от лекаря/лекарите в издадения болничен лист “от ден” “до ден вкл.”, а в една от колоните “Работни дни” или “Работни часове” - броя на работните дни или работните часове, намален с броя на тези, които се застъпват от втория болничен лист. За втория болничен лист се попълва целият период “в отпуск от” и “в отпуск до”, така както е издаден болничния лист и броят на всички работни дни или работни часове от периода.
Ако за първия от два болнични листове със застъпващи се периоди вече е представено в НОИ удостоверение, приложение № 9, в което е вписан броя на всички работни дни или работни часове от периода по болничния лист, съответно целия календарен период на отпуска “от ден” “до ден вкл.”, тогава за втория болничен лист в т. 9 се попълва целият период “от ден” “до ден вкл.”, вписан от лекаря/лекарите, които са издали болничния лист и броят на работните дни или работните часове, намален с броя на тези, които се застъпват с първия болничен лист.
В случай че и за двата болнични листове със застъпващи се периоди са представени в НОИ удостоверения, приложения № 9 е необходимо за втория болничен лист да се подаде удостоверение № 9 с код “Корекция”, в което в т. 9 да се попълни целият период “от ден” “до ден вкл.”, вписан от лекаря/лекарите, които са издали болничния лист и броят на работните дни или работните часове, намален с броя на тези, които се застъпват с първия болничен лист.

Във връзка с постъпило запитване с вх. № ……/23.11.2011г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, в предвид на действащата през 2011г. нормативна уредба, Ви уведомяваме следното:
В запитването си поставяте следните въпроси:
1. В коя категория данъчно амортизируеми активи, съгласно чл. 55 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ попадат и респективно, каква е данъчно признатата амортизационна норма на следните активи, представляващи съставни елементи на фотоволтаична електроцентрала: фотоволтаични панели; механична конструкция за прикрепване на панелите в групи или редици/монтажна система; трафопост; кабелни линии за пренос на напрежението от панелите към инверторите; инвертори; контролер за заряден процес; ел.табло;система за мълниезащита и добро заземяване; компюнърни интерфейсни модули за мониторинг на системата; разходи за проектиране и узаконяване?
2. Как според приложимото законодателство следва да бъде амортизирана фотоволтаична електроцентрала:
2.1. като един актив – включваща всички гореизброени съставни елементи или
2.1. всеки един от гореизброените съставни елементи по отделно?

Съгласно чл. 50 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и седемстотин лева. В тази връзка разпоредбата на т. 3.1. от Счетоводен стандарт /СС/ 16 «Дълготрайни материални активи» определя кога един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив. Едновременно с това, съгласно дадените определения в т. 2 от СС 4 «Отчитане на амортизациите» е пояснено кога даден дълготраен материален актив е амортизируем.
Освен изложеното, следва да бъде взето предвид и разпоредбата на т. 3.2. от СС 16, според която дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните части имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага де се използват различни методи и норми за амортизация.
Данъчното законодателство не регламентира правила, по които даден данъчен амортизируем актив следва да бъде разпределен към една или друга категория или група данъчни амортизируеми активи. С оглед на това, при определяне категорията, към която да се разпредели данъчен амортизируем, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО трябва да се вземе предвид вида, техническите характеристики и предназначението на актива при осъществяване дейността на задълженото лице и определените от компетентен орган вид, технически характеристики и предназначения на съответния актив.
Във връзка със системите за оползотворяване на възобновяема енергия с писмо изх. № Е-26-А-67 от 09.09.2009г. на Министерство на икономиката, енергетика и туризма /МИЕТ/ относно характеристиките, същността и функциите на фотоволтаичните системи е определено, че същите следва да се третират като активи от категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО.
Предвид необходимостта от специализирани технически познания, които са извън компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/, изразеното становище в посоченото по-горе писмо на МИЕТ, относимите определения дадени в § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и нормите на Наредба № 14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия /ДВ бр.53/28.06.2005г./ фотоволтаичната система би следвало да се причисли към категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, доколкото не са известни каквито и да било технически аргументи за завеждането й в друга по-подходяща категория. Трябва обаче да се има предвид, че някои от съставните й части може да са с характеристики и да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи, напр. софтуер и хардуер за поддържане и управление – ІV категория /чл. 55, ал. 1, т. 4/ и др. Определянето на категорията по чл. 55 и нормата за амортизиране следва да стане предвид предназначението, начина по които реализират икономическа изгода, различните полезни срокове на годност на съставните части. Относно разходите за проектиране и узаконяване следва да имате предвид разпоредбата на т. 4 от СС 16, съгласно която първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, конкретно изброени в т. 4.1 на стандарта.

Страници: [1]

Facebook група с над 20 000 членове!

Харесайте ни във Facebook