Затова помолих за аргументирани мнения - иначе НАП са си дали хипотезата. Съгласна съм, че не е хубаво, нито дори смислено, но така ми изглежда...
Дружество използва софтуер за фактуриране в обект, в който има въведено в експлоатация фискално устройство и се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. се изисква издаване на фискален бон. Чрез софтуера се въвежда информация, необходима за издаването на фактура: посредством менюта се избират контрагент, видове стоки, цени и др. Софтуерът формира обща стойност и отпечатва фактурата  на печатащо устройство. В базата данни на софтуера се съхранява информация за издадените фактури, вкл. вид, количество, продажна цена на фактурираните стоки/услуги.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
Много изчетох по темата и си мисля, че он - лайн програмата за фактури на счетоводната къща трябва да се счита за СУПТО, ако има разплащания в брой и да се декларира. Неприятно, но факт. Някакви мнения? Надявам се на обосновани мнения за противното. :) Хубав ден!
Да, като за база за обезщетението ще се вземе МРЗ за периода.
Аз лично мисля, че ако офисът беше брандиран с фолиа и други подобни материали, които не могат да се размонтират и пренесат, няма проблем разходът да се отчете като текущ разход. Но ако могат да се пренесат и монтират на друг офис, т.е. представляват самостоятелен актив, тогава отговарят на определението: а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.,
Отговарят също и на стойностния праг по ЗКПО и би следвало да ги включите в състава на ДМА. Но това е само лично мнение, не съм имала данъчна практика по случая.