Страници: [1] 2 3
Колеги , това е официално съобщение от сайта на ДАНС, с което се уточнява ,че промените влизат в сила от 11 05 2019 и се подкрепя изцяло становището на много уважаваната от мен госпожа Катя Крънчева !!!

 Съобщения
Отменя се задължението на лицата по чл. 4 от ЗМИП за изготвяне и изпращане на вътрешни правила към ДАНС в срок до 12 май

С изменения, отразени в § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обнародван в ДВ, бр. 37 от 7.5.2019 г., в сила от 11.05.2019 г.) са направени промени и в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

С тях се удължава срокът за изготвяне и приемане на вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и се прецизира изискването за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици в Агенцията по вписванията.

С промените се изменят ал. 1 и ал. 2 на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП, като се удължава срокът за привеждане на вътрешните правила, изготвяни от лицата по чл. 4 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на закона и се осигурява възможност за отразяване на заключенията от националната оценка на риска.

Задължените лица следва да имат предвид, че отпада изискването за изпращането на вътрешни правила по ЗМИП към ДАНС в срок до 12.05.2019 г. Правилата следва да бъдат изготвени и приети в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет сайта на ДАНС и не следва да бъдат изпращани към ДАНС.

С промените се прецизира и разпоредбата на ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП относно обхвата на действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, които подлежат на вписване:

” Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:

1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или

2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.”

 


Колеги в програмата на НАП за Декл 6 , за осигуровките при дата 31 03 2019 ми излиза съобщение , че при вид плащане 5 , допустимите дати за плащане са 25 число на месеца , следващ месеца в поле 9 и т. н , При вас има ли същия проблем , като версия ми е от 11 02 2019...........най вероятно отново грешка в програмата на НАП?

Здравейте колеги , бих помолила   и за Вашето мнение, относно следното .........Става въпрос за ООД , с основен собственик ЕТ - в размер на 95% и други две физически лица с по 2,5%, съгласно определението в Търговския закон ЕТ е физическо лице и при неговото създаване не възниква нов правен субект , тоест няма различен правен субект, от което според мен следва , че прозрачността на действителната собственот е ясна и не трябва да се декларира нищо в Търговския регистър до 31,05,2019 г. .........или ????

Безкрайно Ви благодаря за компетентните отговори , както винаги сте Компетентни и много Информирани , Благодаря Ви!

Колеги относно Декларацията , к оято е за Доброволно и информирано съгласие зя обработка на Личните данни, според Вас каква дата , трябва да се впише , може ли примерно да е 17 05 2018 .........при положение ,че става въпрос за вече попълнени трудови договори ..............години назад, както и граждански  и не само ?

Тоест се разбира,че през 2015 г.,  трябва да се увеличи СФР със сумата на задължението ???

Много ти благодаря за отговора Иренабрили , а това , че има прекъсване на давностния срок 2012 година , не означава ли ,че изискуемостта започва да тече от тогава , а не от 2010 г., моля за Вашата компетентност???

Колеги  ще Ви цитирам текста от едно Писмо на НАП от 17 02 2015 в следния вид:


МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

национална агенция за приходите

Изх. № 26-Х-1

Дата, 17.02.2015 г.

Относно: Прилагане на чл. 46 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Фактическа обстановка:

"Холдинг “Х” ЕАД има задължения към "Н" ЕООД. Задълженията са станали изискуеми в 2010 г. и са с тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). През 2012 г. между двете дружества има подписано споразумение, с което "Холдинг “Х” (длъжник) признава вземането на "Н" ЕООД (кредитор). На основание чл. 116, б. "а" и чл. 117 от ЗЗД с признаване на вземането от страна на длъжника давността се прекъсва и започва да тече нова давност.

Задълженията са налични в счетоводните книги и счетоводния баланс на дружеството.

При формиране на данъчния финансов резултат за 2013 г. "Холдинг “Х” ЕАД не е извършило преобразуване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като задълженията не са погасени по давност и не са изтекли 5 години от момента, в който същите са станали изискуеми.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗКПО (ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е изменена. Съгласно новата редакция на нормата, при изтичане на третата година от изискуемостта на задължения с тригодишен давностен срок, длъжникът е задължен да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели.

Третата година в описаната фактическа обстановка е изтекла през 2013 г., т.е. преди влизане в сила на промяната на чл. 46 от ЗКПО. Със ЗИД на ЗКПО за 2014 г. не са приети преходни разпоредби в разглежданата област.

Към настоящия момент задължението на "Холдинг “Х” ЕАД към “Н” ЕООД не е погасено.

Въпросите, които поставяте с оглед изложената фактическа обстановка, са следните:

1. Налице ли е за "Холдинг “Х” ЕАД задължение да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели с посочените задължения към “Н” ЕООД?

2. В случай че такова задължение е налице, в коя данъчна година "Холдинг “Х” ЕАД следва да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели с посочените задължения към “Н” ЕООД?

Становище:   

Безспорно една от целите на данъчното преобразуване, предвидено в чл. 46 от ЗКПО (особено след 01.01.2014 г.), е да се регламентира по еднозначен и еднакъв за всички данъчно задължени лица начин моментът, в който със сумата на неплатените задължения следва да се преобразува (увеличи) счетоводният финансов резултат. Липсата на преходна разпоредба в ЗИД на ЗКПО за 2014 г. обаче води до невъзможност за цялостно постигане на тази цел.

От анализа на разпоредбите на ЗКПО става ясно, че направените изменения в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не регламентират данъчното третиране при условията на описаната от вас фактическа обстановка. С оглед на това отговорът на Вашите въпроси следва да намери опора в тези постановки на закона, които максимално се доближават до целта и смисъла на регулацията на неплатените задължения, извършвана по реда на чл. 46 от ЗКПО.

От разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е видно, че тя предвижда увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице в годината на изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. За сравнение, редакцията на чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗКПО до 31.12.2013 г. предвиждаше  увеличението на счетоводния финансов резултат да се извършва в годината на изтичане на давностния срок на задължението, но не повече от пет години от момента, в който то е станало изискуемо.

В конкретния случай се касае за задължения с тригодишна давност, но предвид прекъсването на давността, през 2013 г. техният давностен срок не е изтекъл, макар че са изтекли три години от момента, в който са станали изискуеми. Следователно през 2013 г. не е било налице основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат с тези непогасени задължения.

През 2014 г. отново липсва основание за извършване на данъчно преобразуване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО с оглед на това, че в тази година не са налице предпоставките за преобразуване, изисквани от посочената разпоредба, защото са изтекли повече от три години от момента на настъпване на изискуемостта на задълженията, а преходна разпоредба за тези случаи не е предвидена.

Както вече беше посочено по-горе, при сегашната нормативна уредба увеличението по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се извършва в годината на изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Видно от разпоредбата, същата урежда начина на третирането за данъчни цели на непогасеното задължение, а именно посочването му в увеличение на счетоводния финансов резултат след определен период от време. Поради това считам, че  разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е материално-правна, тъй като с нея се регламентира едно задължение на данъчния субект относно начина на определяне на данъчния финансов резултат.

Материалноправните норми следва да се прилагат към момента на възникване на предвидените в съответните норми обществени отношения, които се регулират от тях. В конкретния случай, тъй като с нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се урежда задължението на субекта да третира по определен начин за данъчни цели конкретно свое частно-правно задължение, поради което като материалноправна норма се прилага редакцията на чл. 46, ал. 1, т. 1 към момента на възникване на правоотношението, т.е. пораждане на задължението.

Следователно, в описания от Вас  случай увеличението на счетоводния финансов резултат следва да се извърши при изтичане на давностния срок на задължението, но не повече от пет години от момента, в който то е станало изискуемо. Доколкото давностният срок не е изтекъл поради прекъсването му през 2012 г., увеличението на счетоводния финансов резултат следва да се извърши в годината, в която изтекат пет години от момента, в който задължението е станало изискуемо, т.е. през 2015 г.

Следва да се посочи, че спирания и прекъсвания на давността след изменението на ЗКПО, влязло в сила от 01.01.2014 г., не се вземат предвид за целите на данъчното третиране на неплатените задължения по реда на чл. 46 от същия закон.

                                             

        Галя Димитрова

                                                    Зам. изпълнителен директор на НАП



Как тълкувате тази част от текста ???

Следователно, в описания от Вас  случай увеличението на счетоводния финансов резултат следва да се извърши при изтичане на давностния срок на задължението, но не повече от пет години от момента, в който то е станало изискуемо. Доколкото давностният срок не е изтекъл поради прекъсването му през 2012 г., увеличението на счетоводния финансов резултат следва да се извърши в годината, в която изтекат пет години от момента, в който задължението е станало изискуемо, т.е. през 2015 г.

Пет години от момента , в който задължението е станало изискуемо , тези пет години - 2020 г. ли означават според Вас ???Благодаря на отзовалите се !!!


Предполагам, че проблема е в програмата на НАП , а не при теб .........така нареченият задклавиатурен фактор, сигурно си отбелязала т 20.5 на част V , а щом веднъж е било без проблемно - явно днес проблема е в НАП, то и с указанието там е Проблема, по добре да пуснат някакво такова , защото иначе в сферата на лутането , ще правим само неправилни неща !

И аз мисля като теб  delphine  и както правилно си отбелязала , това е едно от недвусмислените неща в тази таблица, благодаря Ви за отговорите :)))

Добро утро , много моля Бонбонче, примерно във връзка и с разясненията , които четох.................им ате Дт или Кт - но салдо по 493 сметка Разчети със собственици  ................към 31 12 2014 г. и сме длъжни да го декларираме , защото е салдо /остатък/, така ли :))???

Смятам ,че ще ти помогна , като  публикувам единствено свястното обяснение от Тита на Госпожа Людмила Мермерска, просто защото имам абонамент - там и аз съм в пълна дилема какво да правя , направо си клоня нищо да не отбелязвам ,защото тази информативност е по скоро насочваща с цел Проверки .................:)))

Най-често задавани въпроси относно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица„ Най-често задавани въпроси относно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица„ Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант В Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО и Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. отпадна Приложение № 4 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО и аналогът му Справка № 7 от Приложение № 2, изискващи деклариране на сделки със свързани лица или с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.н. офшорки) или когато са страна по търговски и финансови взаимоотношения с такива лица. Те са заместени с Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“, изискващо деклариране единствено на счетоводни приходи, разходи и салда за вземания и задължения. Новите изисквания за деклариране взаимоотношения със свързани лица значително се различават от тези валидни за 2013 г., намерили отражение в Указание УК-3/10.03.2014 г. на Министъра на финансите. Целта на материала е да се обърне внимание на разликите при попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и в Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. в сравнение с изискуемата информация предходната година, като се отговори на най-често задаваните въпроси. Каква ще бъде санкцията при непопълване или непълно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ в ГДД по чл. 92 от ЗКПО от гледна точка на ЗКПО? Миналата година информацията относно сделки и взаимоотношения със свързани лица, както и с юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.н. офшорки) се посочваше в самостоятелно приложение към ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За неподаване на приложение към ГДД по чл. 92 от ЗКПО или посочване на неверни данни или обстоятелства в него е предвидена имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., като при повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. (чл. 262 от ЗКПО). Тази година информацията относно взаимоотношения със свързани лица се подава не в обособено приложение към ГДД по чл. 92 от ЗКПО, а е въведена като част от самата декларация. Следователно санкциите за: непопълването на отделна част от самата декларация или невярно посочени данни в част от самата декларация, са нарушения свързани с попълване и подаване на самата ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Санкциите по повод нарушенията, свързани с попълване и подаване на самата ГДД по чл. 92 от ЗКПО са посочени в разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО. Те са два вида: за неподаване или неподаване в срок на ГДД по чл. 92 от ЗКПО; непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Санкцията за посочените нарушения е от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 6000 лв. Считаме, че при попълнена и подадена в срок ГДД по чл. 92 от ЗКПО – непопълването или непълното/неточно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ не би могла да бъде прието за нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 261 от ЗКПО, тъй като: ГДД по чл. 92 от ЗКПО е подадена в срок; единствено непълното или неточно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“, която има единствено информативен характер, не може пряко да води до определяне на дължимия данък за 2014 г. в по-малък размер, а още повече до неправомерно освобождаване или преотстъпване на данък. Следва обаче да се има предвид, че е налице и практика на приходните органи на некоректно прилагане на разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, изразяваща се в санкциониране за непълна информация или сгрешена информация в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и в случаи, когато това не води до определяне на данъчното задължение в по-малък размер. Каква ще бъде санкцията при непопълване или непълно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ в Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г.? За разлика от ГДД по чл. 92 от ЗКПО в ЗДДФЛ липсва изрична санкция за неподаване или неточно и непълно попълване на приложения към декларацията. Затова както и миналата година, така и сега, лицата които следва да попълнят Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, могат да бъдат санкционирани единствено във връзка с нарушения, свързани с подаване и попълване на самата декларация. Тези нарушения са посочени в чл. 80 от ЗДДФЛ и са аналогични на нарушенията в чл. 261 от ЗКПО, а именно: за неподаване или неподаване в срок на ГДД по 50 от ЗДДФЛ; непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до освобождаване от данък. В случая глобата или имуществена санкция е в размер до 500 лв. в първия случайи и до 1000 лв. във втория, като при повторно нарушение се удвоява. Считаме, че при попълнена и подадена в срок ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, непопълването или непълното/неточно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ от Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не би могла да бъде прието за нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 80 от ЗДДФЛ, тъй като: ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е подадена в срок; единствено непълното или неточно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, от която има единствено информативен характер не може пряко да води до определяне на дължимия данък за 2014 г. в по-малък размер, а още повече до неправомерно освобождаване от данък. Защо юрисдикциите с преференциален данъчен режим не са включени в заглавието на Част VІ? Според т. 13 от § 1 от ДР на ЗКПО за данъчни цели следва да се ползва понятието „свързани лица“, регламентирано в т. 3 от § 1 на ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В ЗДДФЛ липсва подобна изрична препратка, но доколкото следва да се ползва общоприетия смисъл на понятието, ЗДДФЛ също следва да ползва цитираната дефиниция (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883 за прилагането му). От 01. 01. 2014 г.т. 3 от § 1 на ДР на ДОПК е допълнена с б. „н“, като в обхвата на понятието „свързани лица“ са включени и чуждестранни лица, с които местно лице е сключило сделка, при наличие на следните две обстоятелства: чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна - членка на Европейския съюз (ЕС), и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната ,т. е. под 4 на сто, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба. Следва да се има предвид, че съгласно б. „н“, като свързано лице се считат и лица регистрирани в страни извън посочените по-горе, ако върху тях контрол упражнява лице, отговарящо на двете условия по –горе. Например, като сделка със свързано лице следва да се третира и сделка с дружество от ЕС, собствеността на което е притежавана от дружество, регистрирано в Монако. Очевидно този случай на свързаност е твърде труден за идентифициране. По същество в обхвата на б. „н“ попадат чуждестранните лица, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, изброени в т. 64 от § 1 на ДР на ЗКПО, към които препраща и т. 55 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Това означава, че всяка сделка, вкл. от епизодичен характер с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим вече се третира като сделка със свързано лице от гледна точка на б. „н“ от т. 3 на § 1 на ДР на ДОПК и съответно отчетените през 2014 г. счетоводни приходи и разходи по повод на тази сделка или отчетените салда за вземания и задължения във връзка с нея следва да намерят отражение в Част VІ - първото в общата сума на редове 1, 2 , 3 и 4, а после и диференцирано на редове 1.1, 2.1, 3.1 и 4.1. Кои свързани лица са извън обхвата на Част VІ? Както и миналата година извън обхвата на Част VІ попадат част от лицата посочени в т. 3 от §1 на ДР на ДОПК, а именно свързани лица по § 1, т. 3, б. „а”, „б” и „л” от ДР на ДОПК. Това са: съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство. Изключението не се прилага само при взаимоотношения между търговски предприятия (ЕТ) на посочените лица. работодател и работник, т.е. заплатите на персонала по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда не следва да се посочват; лицата, едното от които е направило дарение на другото. Не се смятат за свързани лица за целите на декларирането и търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) само поради обстоятелството, че имат общ принципал – държавата/общината, включително когато принципалът е едно и също министерство. За тези предприятията всички останали критерии за свързаност, установени в § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, се прилагат по общия ред. Взаимоотношенията с изброените лица не следва да се посочват. Считаме, че както е посочено и в Указание УК-3/10.03.2014 г. на Министъра на финансите не следва да се посочват и трансфери между място на стопанска дейност в страната и друга част на същото предприятие, поради това, че се осъществяват в рамките на едно и също лице, а не между свързани лица. При попълване на Част VІ случаите, които не подлежаха на деклариране съгласно № УК-3 от 10.03.2014 г., следва ли да не се посочват и тази година? Ще припомним, че през преходната година в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и Приложение № 2 в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се декларираха два случая: сделки със свързани лица или с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим или когато са страна по търговски и финансови взаимоотношения с такива лица. Затова в т. 4.3 от Указание УК-3/10.03.2014 г. на Министъра на финансите относно случаи, които не подлежаха на деклариране в Приложение № 4, влизаха случаи, при които не може да се говори, че е налице сделка или, че не може да се говори, че данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) е страна по търговски или финансови взаимоотношения. Тази година в Част VІ - Деклариране на взаимоотношения със свързани лица"„ не се ползва терминът „сделка“, а терминът „взаимоотношения“, който е твърде широк и обхваща всякакви взаимоотношения, включително и такива, които нямат характер на сделка, като съдържателно е конкретизиран в отчетени за годината: счетоводни приходи и разходи и салда на вземания и задължения със свързани лица. Затова за разлика от миналата година следва да се декларират: разпределените дивидент и ликвидационни дялове, доколкото е налице взаимоотношение със свързано лице и налице или отчетен приход, и респ. салдо относно вземане или салдо относно задължение. Например, ако лице е отчело през 2014 г. приходи от дивиденти в размер на 80 000 лв., но има и салдо във връзка с неизплатени дивиденти към 31.12 2014 г. в размер на 20 000 лв., то то следва да посочи както приход 80 000 лв., така и салдо в размер на 20 000 лв. Разбира се, ако дружество разпределя дивиденти и разпределените дивиденти са изплатени до края на годината, то няма какво да се декларира. разходи, отчетени по повод трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ със свързани лица (с изключение на случаите, посочени в т. 3, б. "а", "б" и "л" от § 1 на ДР на ДОПК) като, например: - правоотношения по договори за управление и контрол със съдружници, собственици, акционери, - полагане на личен труд от съдружници, собственици, акционери и т.н. Според нас, отчетените разходи от трудово правоотношение по реда на Кодекса на труда със съдружници, собственици и акционери също следва да се посочат, независимо, че взаимоотношения „работник – работодател“ не се посочват, доколкото между съдружниците, собствениците и акционерите и съответното дружество освен взаимоотношение "работник - работодател" е налице и друг тип свързаност по реда на т. 3 от § 1 на ДР на ДОПК. Ще припомним, че както и миналата година подлежат на деклариране наличните салдата във връзка с допълнителни парични вноски, извършени по реда на чл. 134 от Търговския закон. При условие, че в рамките на годината взаимоотношенията между лицата са променили от свързани на несвързани и обратно какъв е подходът за деклариране на отчетените приходи и разходи? Според Указанията към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за попълване и подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО: Ред 1 се попълва, когато лицата са свързани към момента на признаване (начисляване) на прихода съгласно счетоводното законодателство. Ред 2 се попълва, когато лицата са свързани към момента на признаване (начисляване) на разхода съгласно счетоводното законодателство. Това означава,че приходът/разходът не се посочва, когато лицата: не са свързани към момента на начисляване на прихода/разхода, но до края на годината вече са свързани или свързани са при сключване на договор за продажба/покупка, но не са свързани при счетоводното начисляване на прихода или разхода във връзка с договора. По повод изискването за отчитане на прихода/разхода към момента на признаването (начисляването) му при осъществяване на конкретно взаимоотношение през 2014 г. следва да се има предвид наличието на разлика между момента на осъществяването на самото взаимоотношение и момента на признаване (начисляване) на разхода /прихода: например, ако през януари 2014 г. е придобит дълготраен амортизируем актив (ДМА), е без значение какви са взаимоотношенията на лицата към момента на придобиване на актива, тъй като разходът от придобиването ДМА се разсрочва във времето чрез счетоводната амортизация. От значение са взаимоотношенията на лицата през периода на начисляване на разходите за счетоводна амортизация. Затова, ако след придобиването на актива взаимоотношенията между лицата са се променили от свързани на несвързани или обратно, то начислените през 2014 г. счетоводни разходи за амортизация следва да се посочат само за периода, през който лицата са били свързани през 2014 г. Следователно, ако лицата не са били свързани до м. юни, но след м. юни стават свързани, то разходите за амортизация следва са се отразят от м. юни нататък или обратно, ако са били свързани до м. юни, но след м. юни не са – разходите следва да се отразят до м. юни; например, при придобиване на материални запаси през януари 2014 г. е без значение какви са взаимоотношенията на лицата към момента на придобиване на запаса, тъй като разходът се отчита при изписване на материалния запас съгласно СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси или МСС № 2 - Материални запаси. Така, че при изписване на материалния запас като разход през 2014 г. следва да се има предвид дали в този момент лицата са свързани или не, а не към момента на завеждане материалния запас на склад и съответно каква част от изписания разход за материални запаси: - отчетен пряко като разход през 2014 г. или - елемент на себестойността на продадената през 2014 г. продукция, е резултат от взаимоотношения със свързани към момента на отчитане на разхода лица. При отчитане на приходи/разходи от лихви по заем, приходът/разходът следва да се декларира само, ако към момента на счетоводното му начисляване, лицата са свързани. Без значение са взаимоотношенията към момента на сключване на договора за заем. Например, ако лицата не са били свързани към момента на сключване на договора за заем, но в средата на 2014 г. стават свързани лица, то начислените приходи/разходите за лихви следва да се декларират от средата на годината нататък или обратно, ако са били свързани към момента на сключване на договора за заем, но в средата на 2014 г. вече не са – приходите/разходите от лихви следва да се отразят само до средата на годината. При условие, че в рамките на годината взаимоотношенията между лицата са променили от свързани на несвързани и обратно какъв е подходът за деклариране на салдата по сметки вземания и задължения? Според Указанията към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за попълване и подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО: Ред 3 се попълва, когато лицата са свързани към 31 декември на съответната година. На този ред се посочва салдото (остатъка) на всички вземания (по смисъла на счетоводното законодателство) от свързани лица. Ред 4 се попълва, когато лицата са свързани към 31 декември на съответната година. На този ред се посочва салдото (остатъка) на всички задължения (по смисъла на счетоводното законодателство) към свързани лица. Това означава,че когато лицата: не са свързани към момента на възникване на вземането/задължението, но са свързани към 31. 12. 2014 г. – салдото се посочва; свързани са към момента на възникване на вземането/задължението, но не са свързани към 31. 12. 2014 г. – салдото не посочва. Например, ако лицата: не са били свързани към момента на сключване на договора за заем, но в края на 2014 г. стават свързани лица - салдото по заема към 31.12. 2014 г. ще се посочи. Ще повторим, че в този случай приходите/разходите за лихви ще се отразят на р. 1 или р. 2 от месеца, в който лицата стават свързани. са били свързани към момента на сключване на договора за заем, но към 31. 12. 2014 г. вече не са - салдото по заема към 31.12. 2014 г. няма да се посочи. Ще повторим, че в този случай приходите/разходите за лихви ще се отразят на р. 1 или р. 2 до месеца, в който лицата вече престават да бъдат свързани.

Източник Данъци Tita.bg

При попълнена и подадена в срок ГДД по чл. 92 от ЗКПО – непопълването или непълното/неточно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ не би могла да бъде прието за нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 261 от ЗКПО, тъй като: ГДД по чл. 92 от ЗКПО е подадена в срок; единствено непълното или неточно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“, която има единствено информативен характер, не може пряко да води до определяне на дължимия данък за 2014 г. в по-малък размер, а още повече до неправомерно освобождаване или преотстъпване на данък.

Все си мисля ,че едва ли не е по добре нищо да не се попълва в тази информативна част, отколкото заради пълната неяснота да се попълва :)))

Не мисля ,че е в сила , поради основната причина засегната в понятията , не се ползва термина сделка , а се ползва термина Взаимоотношения :)))

Случайно някой да е чул , все пак да има изготвяне на Указание , дори и към 10 03 2015 г. визирам датата от миналата година на указанието?

Ако това може да всее  лека хармония в душата ти , санкцията във връзка с тази справка е свързана с член 261 от ЗКПО
Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Имайки в предвид ,че подаваме декларацията в срок и непопълването или неточното попълване на данни , не води до по нисък данък ..................а справката е само с информативен характер, направо ми иде да не я попълвам................ .,защото всяко попълване е вече , като сигнална лампа за какво ли не :)))

Например, ако през януари 2014 г. е придобит дълготраен амортизируем актив (ДМА), е без значение какви са взаимоотношенията на лицата към момента на придобиване на актива, тъй като разходът от придобиването ДМА се разсрочва във времето чрез счетоводната амортизация. От значение са взаимоотношенията на лицата през периода на начисляване на разходите за счетоводна амортизация. Затова, ако след придобиването на актива взаимоотношенията между лицата са се променили от свързани на несвързани или обратно, то начислените през 2014 г. счетоводни разходи за амортизация следва да се посочат само за периода, през който лицата са били свързани през 2014 г.

Относно Дивидента - ако има приход от дивидент се посочва , като такъв , ако е от свързани лица ,относно - неизплатен дивидент , се посочва в задължения , ако е салдо към 31 12 2014 - така четох в разяснения  от Експерти :)))

  Тази година не се ползва терминът „сделка“, а терминът „взаимоотношения“, който е твърде широк и обхваща всякакви взаимоотношения, включително и такива, които нямат характер на сделка.Затова за разлика от миналата година следва да се декларират: разпределените дивиденти,Разходи по ДУК, полагане на личен труд, допълнителни парични вноски по чл 134 от Търговския закон, приходи , разходи от лихви по заеми, какво мислите друго , колеги................вс е още нещата са крайно неясни , указание няма.................... ...примерно салдото по 493 - Разчети със собственици се падлежи на едно задължително деклариране - като вземане или задължение , просто защото си е салдо ....................моля за Вашите мнения?

Колеги в Новия брой на електронно списание на tita.bg има следната статия - Най-често задавани въпроси относно попълване на Част VІ – „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица„



Ако някой има възможност да  даде повече информация свъразна с нея , смятам че ще бъде полезно за всички нас от този форум!

Страници: [1] 2 3

Facebook група с над 24 000 членове!

Харесайте ни във Facebook