Получихме стока и заедно с нея проформа на стойност 600 лева, която трябва да платим на четири пъти.

Не разбирам защо са Ви издали проформа вместо данъчна фактура, след като е настъпило данъчното събитие...
ДДС е косвен данък, който се дължи от крайния потребител и ще трябва да го заплати Вашият клиент.
Здравейте, това вярно ли е?
На мен ми се струва, че корекцията касае предходната сделка, по която краен клиент е начисляващия я.
И как ще изглежда новата фактура, по която трябва да се включи ДДС-то /корекция/, а едновременно с това да се напише основание за неначисляване на ДДС?
Изобщо... как тъй?
Може аз да греша, но търся логиката...  :blink:
1. Протокол от общо събрание при учредяване на дружеството:
426/101

2. Внасяне на капитал по набирателна сметка на дружеството с дата на платежното:
509/426

3. Вписване учредяването в ТР
Предполагам, че става въпрос за заличаване при ликвидация на ООД.
Съгласно чл. 21, 3, т. 12 от НАРЕДБА № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, наред с останалите документи, се изисква представянето на:
- пояснителният доклад към баланса;
- годишният отчет на ликвидатора;
- протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора;

По принцип това са два отделни документа, в които се вписва различна информация. Единият е свързан с крайния баланс на дружеството към датата на заличаването, а другият - работата и действията, които е предприел ликвидатора в хода на производството по ликвидация.
В някои случаи съдържанието на отчета и доклада, изготвени от ликвидатора, могат да бъдат напълно идентични. Виждала съм публикувани много такива, с по 5 реда една и съща информация в двата документа. Но длъжностното лице по регистрацията към ЕТР няма икономическата компетентност и не е длъжно да ги разграничава. То гледа стриктно наредбата и документите, които се изискват с нея.
Правилно, за 2017 г. не се налага смяна на категорията на предприятието. Остава си микро.
Но ако към 31.12.2018 г. има промяна в показателите - то тогава към 01.01.2019 г. ще има смяна на категорията според показателите за последния отчетен период.
Това поле следва да остане празно  :good:
За да се избегнат санкциите за неподадена в срок декларация за неактивност през 2017 г., достатъчно е да се подаде ГФО с нулеви (за 2017 г.) приложения в срока (до 30 юни), но заедно с платена такса към Агенция по вписванията.
Здравейте, обръщам се за помощ.  На 22.11.2017  в ТР е вписано прекратяване на дейността и откриване на 6-мес.процедура по ликвидация /т.е. м.май 2018 г./. От всичко прочетено до тук разбрах, че трябва да подам до 31.03. два ГОД 1-към 22.11. и към 31.12.17  и една ГДД по чл.92 . Моля за вашата помощ , на ред 2 и/или 3 кой член трябва да отметна.

Здравейте,
На осн. чл. 160, ал. 1 от ЗКПО, е следвало да подадете ГДД по чл. 92 в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването (22.11.2017 г.), както и да внесете дължимия към този момент данък в същия срок. В тази ГДД на ред 3 се посочва основание - чл. 160, ал. 1 ЗКПО, като датата, която следва да впишете е 22.11.2017 г.
В § 1, т. 22, б. „и“ ЗСч са представени две предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да бъде класифицирано предприятието като ПОИ – едната е по отношение на основната дейност, а другата – да бъде голямо предприятие (всъщност има и трета – да бъде търговско дружество). От информацията, която давате – че дружеството е микро предприятие, може да се заключи, че то не е ПОИ и за него не е приложима нормата на чл. 34 ЗСч.
§ 4 от ЗСч се отнася до останалите ПОИ, за които няма изискване да бъдат и големи, както е в § 1, т. 22, б. „и“ – т.е. за тези, които се определят като ПОИ единствено по критерий сфера на дейност. Те на осн. § 4 те ще се третират като големи предприятия.
Много ми хареса коментара на Delphine, напълно съм съгласна и споделям мнението ѝ.

Не виждам защо да не бъде предоставена възможност на дружествата да разпределят „авансов дивидент“ в полза на своите акционери/съдружници при публикуване на междинен баланс в ЕТР, например. При положение, че грижата е към третите – добросъвестни лица.
ГДД за 2017 г. трябва да подаде самото вливащо се дружество чрез управителя си, тъй като е негово задължението за този конкретен период, а не както ще направите с ГДД за 2018 г. - приемащото дружество подава декл. с посочване данни в част II, т. 10 от ГДД относно лицето, за което се подава декларацията съгласно чл. 117 ЗКПО.
Благодаря, че спазихте обещанието си!  :good:
Аз споделям мнението на една друга съдебна практика на ВАС, изразено например в Решение № 5029 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2010 г., в което се казва, че:

… СС 22 е приложим в конкретния случай. Съгласно определението за бизнескомбинация, дадено в СС 22, бизнескомбинация е обединяването на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. В случая прехвърлянето се е извършило между ЕТ като прехвърлител и придобиващо предприятие, което е юридическо лице - ЕООД. В цитирания СС не се говори за "дружества", както и няма разграничение между физически и юридически лица, а само се борави с понятието "предприятие", в което за данъчни цели следва да се вложи смисълът на това понятие, посочен в чл. 1, ал. 2 от ЗСч, действащ към процесния период, а именно, че под предприятие следва да се разбира: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства. По смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ "търговец" по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки, очертани в т. 1 - 15, а според алинея трета за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в алинея първа. Тълкуването на тези разпоредби, както и обхвата на приложното поле на СС - 22, очертан в т. 1 от същия налагат извода, че като предприятие по смисъла на ЗСч следва да се има предвид и предприятието на едноличния търговец, поради което по отношение на него важат изискванията на СС-22, и само от обстоятелството, че едноличният търговец е физическо лице, не следва, че по отношение на него не важат изискванията на ЗСч. и на издадения въз основа на него (чл. 5 от ЗСч.) счетоводен стандарт. В този смисъл има постановена практика на ВАС (решение № 6226 от 28.05.2008 г. по адм. д. № 11404/2007 г.; решение № 8002 от 1.07.2008 г. по адм. д. № 2838/2008 г.).
Освен това съгласно примерното изброяване на възможните начини за осъществяване на бизнескомбинация, направено в т. 2 от СС 22, един от възможните способи е закупуването от дадено предприятие на нетните активи на друго предприятие (например като покупка на активи и поемане на пасиви).

По отношение на това дали по принцип прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ може да се вмести в определението за бизнескомбинация, то за справка може да послужи с НСС на ИК „Труд и право“, 2016 г., стр. 420-436, разяснение от д-р Антон Свраков, д.е.с.
Вероятно става въпрос точно за прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ, тъй като друг начин на “продаване на “фирмата“ на ЕТ няма.
А що се отнася до приложението на стандарта, свързан с бизнескомбинации, аз съм по-скоро на мнение, че се осъществява точно това и придобиващият - ЕООД-то ще трябва да го приложи. Освен ако двете предприятия не са под общ контрол.
Чл. 44. ЗМДТ
(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Няма деклариране, няма и облагане.
Във взаимоотношенията между търговци, сключването на писмен договор не е задължително.
Но за Ваше спокойствие, можете да сключите такъв.
Според мен, всичко е ОК.
Доставките ми приличат на такива по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС - т.е. доставки с непрекъснато изпълнение. В този случай данъчното събитие за всяка доставка възниква тогава, когато е уговорено плащането. В случая - в края на всеки месец.
Не се престаравайте, този протокол не подлежи на публикуване (освен ако не сте сред изключенията в чл. 38, ал. 5 ЗСч), а позоваването на конкретна разпоредба от ТЗ не е задължително.
Достатъчно е да опишете ясно ситуацията, вкл. каква е сумата, с която компенсирате загубите.
Ако се спрете на чл. 134 ТЗ, лихвите не са задължителен елемент. Може и без такива, това не е заем, въпреки че сумите подлежат на връщане.
Допълнителната парична вноска не се отразява в капитала на дружеството.