Основна цел на предложения законопроект е българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци–граждани на трети държави, на територията на Република България да бъде хармонизирано с разпоредбите на Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година, относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.
Ролята на тези актове е да осигурят правна сигурност както на желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, така и за приемащия ги пазар на труда на държавите-членки. Освен това тези директиви са насочени към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за всички европейски работници. Крайният срок за въвеждане на директивите в националните законодателства на ДЧ изтича в средата на първата половина на 2016 г.
Всеки един от разделите в глава „Трудова миграция от трети държави“ на проекта на Закон въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на работници-чужденци от трети държави до българския пазар на труда, напълно отговарящи на предмета и персоналния обхват на горепосочените директиви и на преместваната с цел кодифициране на материята в този проект на Закон глава осма от Закона за насърчаване на заетостта. Подчертана е ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса по кандидатстване, получаване на решение на Агенцията по заетостта (АЗ) и издаване на съответния тип разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи по единна процедура. Отделни раздели са посветени и на националните разрешения за получаване на достъп до българския пазар на труда, включително за извършване на дейност на свободна практика, издавани от изпълнителния директор на АЗ по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
Отделна глава от Проекта на ЗТМТМ е посветена на равното третиране на работниците-чужденци от трети държави с българските граждани по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право, като средство за привличане на работници и служители от трети държави на територията на ЕС, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани и по линия на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост.
Глава Четвърта от Проекта на Закон е изцяло посветена на въпросите на свободното движение на работници в ЕС. Разпоредбите са изцяло в синхрон с Директива 2014/54/ЕС и въвеждат отделни нейни норми, като основната цел е осигуряване на достатъчно гаранции за защита правата на работещите на територията на Република България граждани на други държави-членки, ЕИП и Швейцария и на членовете на техните семейства.
Проектът на ЗТМТМ цели да осигури правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на трети държави. За целта са предвидени разпоредби, осигуряващи обем от задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави. Освен това е урегулиран и редът за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане на нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на български граждани в трети държави.
Със законопроекта се прави и кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. Към настоящия момент като основен законов инструмент за въвеждане на достиженията на европейското право в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници в националното законодателство се използва Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и неговите подзаконови актове. Последното изменение и допълнение на ЗНЗ в тази област е от 2013 г., с което в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка (ДВ, бр. 70 от 2013 г.). А с предходното изменение и допълнение през 2011 г. се въведоха разпоредби от още две директиви – Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).
Предвид нарастващия обем разпоредби в областта на законната миграция и свободното движение на работници ЗНЗ все повече се запълва с норми, които нямат характера на насърчителни мерки за заетост на българския пазар на труда, а дори напротив – чисто санкционни разпоредби. Предлаганият проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност е удачен вариант за справяне с този проблем. Целта е в отделен нормативен акт цялостно да бъдат уредени обществените отношения, свързани със законната трудова миграция и трудовата мобилност и в който да бъде пренесена съответната част от сега действащия ЗНЗ и подзаконови актове към него, доразвиващи отделни негови разпоредби, и да бъдат въведени последващите нови актове на ЕС.
С оглед постигането на пълна хармонизация на българското законодателство с разпоредбите на тези директиви и спазването на определения срок за нотифициране предстои в началото на 2016 г. да стартира разработването на Правилник за прилагане на Закона за трудова миграция и трудова мобилност, в който напълно ще бъдат детайлно разписани процедурите по всички горепосочени режими за достъп на работници-чужденци от трети държави до българския пазар на труда, както и съответни процедури в областта на трудовата мобилност.
| Дата на откриване: | 19.11.2015 г. |
| Целева група: | Всички заинтересовани |
| Сфера на действие: | Социална политика и заетост |
| Дата на приключване: | 02.12.2015 г. |
