Прехвърляне лично данъчно задължение чрез договор

Натъквам се на много странна клауза в договор за наем. Според нея дължимият авансов данък от наемната цена след приспадане на НПР, би следвало да се раздели между наемателя и наемодателя. Т.е. данъкът, който държавата ни задължава да удържаме и внасяме като предприятие платец на дохода с чл.44, ал.4. е уговорено да бъде удържан само на половина от наема, а другата част да си го внесем за наша сметка и да си изплатим сумата на хазяина с приспадната само неговата половина. Примерно 100лв наем. От него 9лв данък. Фирмата си плаща на държавата 9 лв, но поради уговорката на хазяина не се плащат 91лв, а 95,50лв. /4,50 за сметка на лицето и 4,50 за сметка на фирмата/. Реално има нещо като прехвърляне на половината лично данъчно задължение чрез  договора, което ми се струва неиздържано нормативно. Въпросът ми е знаете ли някое тълкувателно решение или разяснение по темата за прехвърляне лично данъчно задължение чрез  договор. Трябва ми нещо с което да докажа, че това не може да бъде не само логически.

Предполагам знаете, че повечето данъчни норми са императивни, което означава, че тази уговорка в договора е нищожна, поради противоречие с императивна правна норма.
Интересно счетоводителят и юристът на предприятието как са допуснали подобна уговорка.