Именно Ирена/ако позволиш това обръщение/, щото искам да разбера мнението на потребителите от форума. Благодаря за мнението!ДТМ, гласувах с :no:, защото я имаше анкетата.
Ма не е ясно защо си я пуснал, след като в КТ чл.328 се отнася точно до "Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие" и до нищо друго. :(
Как ще се дължи обезщетение за нещо, което не е отправено като факт? Моля, обяснете?Ако не отправи предизвестие ,то той дължи обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 и едно обезщетение за съкращаване по чл.222 и ако не е използвал отпуск по чл.224
Естествено, че позволявам това обръщение - отдавна съм свикнала с него! :smile1:Именно Ирена/ако позволиш това обръщение/, щото искам да разбера мнението на потребителите от форума. Благодаря за мнението!
Дано, но като гледам, каква е "навалицата", май ще се задоволя с твоето обективно т.е. обосновано мнениеЕстествено, че позволявам това обръщение - отдавна съм свикнала с него! :smile1:
Дано мненията ни ти помогнат!
И, кое е правилното според Вашето скромно мнение? ::)Да така е .Но аз имах такъв случай и идваха на проверка но нямах проблеми.Но така е и Ирена е права.
чл.220 е за неспазено предизвестие.Въобще КТ е едно ,а реалността в работния процес друга.
Разбирам ви, но как смятате вие за този работодател, който е издал заповед по чл.328 от КТ, а не е отправил предизвестие? Да, вие ще му платите, но на какво основание, след като не сте отправили предизвестие?След като вече го е съкратил и не му е връчил предизвестие ,на ваше място бих му платила обезщетение и дано не се стига до съд защото тогава работника има право.
прекратяване на трудов договор към което е пуснато допълнително споразумение за промяна на длъжността- пише се номера на договора и датата на споразумението ли?
Всеки има право на справедлив съдебен процес съгласно чл.7 от Закона за съдебната власт, и в случая, считам/мое мнение/, че ВКС прокарва незаконна практика, свързана с отправяне на предизвестията, щото ако не бяха нужни тези документи-предизвестията, не трябваше да бъдат описвани в Кодекса на труда.Определение № 601/20.04.2011 г., IV ГО, гр.д. 383/2011 г. ([url]http://accountantbg.com/courtroom/opredelenie-60120042011-g-iv-go-grd-3832011-g-faktt-che-predi-izdavaneto-na-akta-za-prekra[/url])
.
.
.
Фактът, че преди издаването на акта за прекратяване по чл.328 ал.2 от КТ не е отправено предизвестие, според трайната практика няма отношение към законността на уволнението. Неспазеното предизвестие дава на уволнения право да претендира обезщетение, но не и да оспорва уволнението на това основание.
Решение № 1948 от 3.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 842/99 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Таня Митова
.
.
Заповедта за уволнение изрично урежда изплащането на обезщетение вместо отработване срока на предизвестие. Разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие, с отправянето на което работникът или служителят е уведомен за избрания начин на изпълнение - чрез заместващата престация на чл. 220, ал. 1 КТ. Този подход не е в противоречие с духа на закона и не съставлява основание за признаване незаконността на уволнението, както се поддържа във въззивното решение. Броенето на срока по чл. 326, ал. 4 КТ не е аргумент в подкрепа на приетото. Разпоредбата има приложение в хипотезата на реално отработване на срока на предизвестие, но не и при изпълнението чрез нещо друго при условията на чл. 220, ал. 1 КТ.
Значи, аз разбирам нещата така, съдът казва, че не е от правно значение за законността на заповедта за уволнение ако не се отправи предизвестие за прекратяване на ТПО, а законът казва: "Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:" т.е. духът на закона казва, че работодателя може да прекрати ТПО, като отправи предизвестие и пр.... !Съдът е органа който се произнася по спорни въпроси. И до сега има съдилища в по долните инстанции, които при липсата на предизвестие признават уволнението за незаконно. По важното в случая е, че ВКС има трайна практика по този казус и то от много години. Още с решение № 763 от 23.X.1990 г. по гр. д. № 692/90 г., III г. о., а последното по което са се произнесли е Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.
Ако практиката на ВКС беше противоречива, щеше да се иска тълкувателно решение, което щеше да е задължително, но в случая такова не се налага и за това не е искано. ВКС приема, че разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие и че този подход не е в противоречие с духа на закона. За това е без правно значение факта, че работника не е получил предизвестие преди връчването на заповедта за уволнение, по отношение на законоста на уволнението.
Поради тази причина, лично аз не бих оспорвал уволнение на това основание, защото вярно е, че работника и служителят не дължат съдебни такси, но като загубят делото плащат адвокатския хонорар на адвоката на работодателя, както и на своя адвокат ако са ангажирали такъв.
А тази разпоредба на Гражданския процесуален кодекс: "Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:Съдът е органа който се произнася по спорни въпроси. И до сега има съдилища в по долните инстанции, които при липсата на предизвестие признават уволнението за незаконно. По важното в случая е, че ВКС има трайна практика по този казус и то от много години. Още с решение № 763 от 23.X.1990 г. по гр. д. № 692/90 г., III г. о., а последното по което са се произнесли е Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.
Ако практиката на ВКС беше противоречива, щеше да се иска тълкувателно решение, което щеше да е задължително, но в случая такова не се налага и за това не е искано. ВКС приема, че разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие и че този подход не е в противоречие с духа на закона. За това е без правно значение факта, че работника не е получил предизвестие преди връчването на заповедта за уволнение, по отношение на законоста на уволнението.
Поради тази причина, лично аз не бих оспорвал уволнение на това основание, защото вярно е, че работника и служителят не дължат съдебни такси, но като загубят делото плащат адвокатския хонорар на адвоката на работодателя, както и на своя адвокат ако са ангажирали такъв.
Мога само да се усмихна в съгласие с теб, Ирена! :smile1:ДТМ, аз така ги разбирам нещата: когато трябва да се гътне буквата на Закона, за целта се използва неговият Дух и единствен проводник на тази духовна връзка е съдът. :smile1:
Благодаря за публикуваното решение!Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г. ([url]http://accountantbg.com/courtroom/r-e-sh-e-n-i-e-63-gr-sofiya-21022012-g-v-imeto-na-naroda-eto-zashcho-e-bez-pravno-znacheni[/url])
Поддържаното несъответствие в текста на уволнителната заповед относно посочените правни основания за издаването й – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (предвиждащ отправянето на предизвестие за уволнение) и чл.335, ал. 2, т. 3 КТ (определяща момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие) не формира извод за незаконност на уволнението. При съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Това е принципът. В случая трудовият договор е прекратен съобразно изискванията на закона и по регламентирания там начин, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл.220, ал. 1 КТ. Затова работодателят се е задължил с плащане на предвиденото обезщетение. Когато предприятието има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, то може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение (т.е. на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че ищецът не е получил предизвестие преди връчването на уволнителната заповед.
Всеки има право на мнение, но някои го дават от позицията на последна инстанция (независимо дали е грешно или вярно).
Това, че адвокатите трябва да работят безплатно не го разбрах, все някой трябва да заплати и техния труд.
Освобождаването от съдебни разноски на ищците по трудови дела по чл.83ГПК е защита на трудовите права на гражданите съгласно чл.48 от Конституцията/(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право/ т.е. лицата водещи дела/спорове/ по КТ, както и лицата по чл.120КСО не са задължени да плащат разноски, което иначе би довело до имуществен ценз за достъп до правосъдие.Например ответникът е заможна фирма и плаща на скъп на адвокат, а вие сте с ниските доходи, то тогава, ако не сте освободен от разноски, как бихте платили хонорар от 1500-2000лв. ? Това ще ви възпира, нали?Термина "служебна защита" вече е заменен с "правна помощ" и в тази връзка има закон който регламентира в кои случаи може да се ползва "правна помощ" и водещо при ползването и не е дали са за спорове по трудови правоотношения .
Чл. 23.
.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
.
(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:
1. доходите на лицето или семейството;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта и
7. други констатирани обстоятелства.
.
.
Чл. 27. (1) Лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта.
(2) Органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Препис от акта се изпраща незабавно на НБПП.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случай че лицето не уведоми своевременно за промяната в обстоятелствата по ал. 1, въз основа на решение по чл. 8, т. 10 то възстановява на НБПП направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
И аз спирам, но това не са справедливи решения, а чл.83 създава изключение от нормата по чл.64, защото ограничават достъпа до правосъдие и обезсмисля защитата на трудовите права. Приятен ден. :smile1:Заведете иск по трудовоправен спор и чакайте "правна помощ", ако не отговаряте на условията. Не само, че ще си платите за "правна помощ", но ако загубите делото ще платите и на противниковия адвокат. Възнаграждението на адвоката е различно понятие от разноски по производството (примерно за вещи лица).
Разбира се ако спечелите може да претендирате да ви са заплати.
Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.
Със същото решение Р. окръжен съд е осъдил молителката да заплати на ответното дружество направените от него разноски по делото. В тази му част решението се основава на чл. 64, ал. 2 ГПК и е законосъобразно. Вярно е, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни разноски (чл. 359 КТ). Но това не означава с тази разпоредба да се дерогира правилото на чл. 64, ал. 2 ГПК и установената с него отговорност за разноски в случаите на отхвърлени искове по трудови спорове. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл. 64, ал. 2 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.
Лично аз спирам да пиша по тази тема. Приятен ден.
До scaramouche,Не мога да разбера какво точно ви терзае и в какво точно трябва да е различно мнението ми. Определение на "разноски" е дадено в чл.75 от ГПК, възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Ако прочетете внимателно чл.78 от ГПК, ще видите, че законодателят прави разлики между такси, разноски и възнаграждение на адвокат.
"Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска."
Тоест ищците работници и служители са освободени от такси и разноски, но не са освободени от заплащането на адвокатско възнаграждение, такова не се дължи когато лицето попада сред изброените в чл.23 от ЗПП
Не разбирам и какво точно имате предвид, "Аз бих обжалвал пред ВКС Решение 63, като несправедливо". Решението е на ВКС, разбира се може да се жалите в ЕСПЧ.
Както и да е аз нямам нито време нито желание да продължавам безсмислени спорове.
Но, законодателят с устройствения закон-Гражданският процесуален кодекс, в чл.83 е разширил защитата на трудовите права на гражданите, като ги е освободил от разноски по производството до разноски по делата т.е. освободил ги е от разноски за адвокатски хонорар. ГПК е общ устройствен закон, в който "плува" и Кодексът на труда. Ако беше приложим само чл.359КТ, то нямаше да се формулира освобождаване от разноски в чл.83ГПК. Така мисля, но ГПК е нормативен акт от по-висок порядък.Бъркате.
Съгласно чл. 359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по трудови дела, от заплащане на дължимите към съда, държавни такси и разноски по производството, независимо от изхода на делото. Но това се отнася само за тях, а не и за възнаграждението на адвокат (което е различно от разноски по производството).
Моля ви, scaramouche!За какво трябва да си чешем клавиатурите. Почти всички дела които цитирах са на ВКС и са без право на обжалване и отдавна им е минал срока за обжалване даже и пред ЕСПЧ.
Ето ви няколко решения на по долна инстанция, някои от които хората все още си ги водят.
Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.
Предвид обстоятелството, че по един от исковете производството е прекратено изцяло, а по друг – частично, поради заявения отказ, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът също има право на разноски в общ размер от 424,48 лева от общо направените такива 750 лева – за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК последните дължат направените от работодателя разноски в случаите, когато производството по предявените от тях искове бъде частично или изцяло прекратено или исковете бъдат отхвърлени
Р Е Ш Е Н И Е № 545 гр.Русе, 22.03.2012 г.
С оглед отхвърлената част от исковете на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /договор на л.41 от делото/, ответникът има право на разноски в размер на 61, 50 лева, от заплащането на които, по арг. от чл.359 от КТ, ищцата не е освободена
Р Е Ш Е Н И Е № 464 01.04.2011 година град Бургас
По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени / Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о./ Предвид това върху ищеца следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1760
гр.Варна, 23.04.2012г.
По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. Предвид това върху ищеца следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника в общ размер на 540 лв. Представляващи заплатено възнаграждание на един адвокат.
и т.н.
Вече окончателно спирам да пиша в тази тема, защото ставаме смешни. Влязох тук за да си напиша мнението за да не остане някой с впечатлението, че по темата има само едно мнение и то е безспорно. Нямам никакво желание да убеждавам някой в правотата си. В бъдеще когато някой чете дискусията ще бъде по добре информиран и сам ще може да реши как да процедира в такива случаи. Ако иска даже може даже да се обърне към "ДТМ" да го защитава.
Чл.83, ал.1 от ГПК освобождава плащане на разноски под формата на адвокатски хонорар. Това дава свобода на гражданите да си защитават правата, без да се съобразяват от имотното състояние на работодателя, който би могъл да обезпечи солиден адвокатски хонорар. Не винаги тлъстия хонорар е признак за добра защита, но тлъстият хонорар се подпомага от съдиите, щото вероятно е предпоставка за подкуп. Няма друга причина за високия хонорар на един адвокат, освен подкупи за съдиите.В дела които сте цитирали няма нищо по различно от това което го има в решенията, които съм цитирал и аз (и никой не го оспорва). Вие просто не правите разлика между различните такси, разноски и адвокатско възнаграждение.
Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.
С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото.
Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.
С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство,
Работниците и служителите не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. И ако има съд който при отхвърляне на иск да ги присъди, на по-горна инстанция, ако се обжалва ще се отмени такова решение. Но пак се повтарям за пореден път това няма нищо общо с възнаграждението на адвокат както и с направените разноски от ответника (чл.78, ал.3 от ГПК).
Относно питането ви "но как ще защитим правата на работник и служител, безработни, които нямат доходи, губещи исковото производство, като трябва да се плати "тлъст" хонорар."
За тези случаи има чл.83, ал.2 от ГПК, както и Закон за правната помощ, в него са регламентирани лицата които обхваща и имат право на правна помощ. Сред тези лица попадат и посочените от вас (по рано съм цитирал част от чл.23 от закона). Така че тези лица не внасят такси и разноски по производството, както и възнаграждение за адвокат, независимо за какво дело става въпрос (не само по трудови дела).
Знам, че пак няма да ме разберете, но обяснението го давам за тези които ще четат темата след години.
А вие, какво мислите, че юридическото лоби ще ми постели килимчето по мед и масло ли? :wink1:"ДТМ", защо не пуснете една тема в лекса, че да оправите настроението на колегите там, защото тука вече станахме досадни.
Ако изплатите обезщетението по чл.222, ал.1 трябва да запишете този месец в трудовата книжка като осигурителен стаж.
За осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по Кодекса на труда. За този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО.
Където Ви е удобно.
Да, този месец не се зачита за трудов стаж, а само за осигурителен. Не се замислих, защото през 1992 г. съкратихме много хора и записахме този месец в трудовите книжки. Но сега термините придобиха различно значение. Права сте. Сори!Не :)
Не се прави това вписване в ТК. Задължително се издава УП3
Не разкривам друга длъжност, тя така или иначе си я има в предходните щатно и длъжностно разписание, просто към момента 1 бр. от общо 25 бр. ми е свободна и искам да я предложа на един от двамата работници, за да не търся други кадри в момента, а и той е съгласен. Написах му едно писмено предложение и получих писмен отговор, че е съгласен. Изготвих допълнително споразумение към ТД на човекът, на когото предложих другата длужност, а на другият му връчих направо предизвестието.
Здравейте. Имам следния въпрос. Работодателя ми иска да ме освободи по чл. 328, но иска да го направи без предизвестие. Дължи ли ми в случая обезщетение за този месец?
Благодаря предварително!
Сигурно искате да кажете, че няма да спази предизвестието. Защото текста на чл. 328 от КТ касае именно прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие. И то писмено. Може заповедта и предизвестието да са от един и същи ден, но в заповедта трябва да е цитирано предизвестието и да е вписано заплащането на обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.