ПОЕЗИЯ

[Таня-ЛС]

Днес съм настроена поетично и понеже си нямаме такава тема, реших да я пусна и да поместваме любимите стихотворение и такива, които сме харесали от нета. Нека да им се радваме заедно.


ЧУВСТВА

Има чувства, леки и неуловими
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име,
Но ти помниш смътно аромата им.

Има чувства, гъсти като смолата,
Дето капе под брадвата на дърваря.
Те лежат векове под земята
И се превръщат в камъни кехлибарени.

Има чувства, горчиви като пелина,
Чувства – ярки като светкавици нощни…
В черупките на словата застинали,
Те и след мен ще живеят още.

Станка Пенчева

[Таня-ЛС]

Докога

Докога ще те целувам, без да те целувам?
Докога ще те прегръщам, без да те прегръщам?
Докога ще се сбогувам, без да се сбогувам?
Докога ще се завръщам, без да се завръщам?

Докогато ме желаеш, без да ме желаеш.
Докогато ме отричаш, без да ме отричаш.
Докогато ме мечтаеш, без да ме мечтаеш.
Докогато ме обичаш, без да ме обичаш.

М. Алгафари

[Мадам Божка]

време беше

........
ЧУЖДА ЖЕНА

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

dar4e_to

[Таня-ЛС]

Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.

И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.

За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.

Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.

И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.

Тъй хубаво аз си мечтая
и леко забравям,полеко,
че бавно душата ми чака
пред тръшната бързо врата!...

Мадлен Алгафари

[Таня-ЛС]

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла
всяка болка в сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе


Блага Димитрова

[Таня-ЛС]

Родена съм да бъда самодива,
с гласа си нежен да привличам.
Във свята нощ съм се родила-
орисана съм да обичам.
Но зла магьосница прокле ме:
"Ще любиш вечно - в тъмнината.
Светът за теб ще е без време,
не ще откриеш светлината!"
Изрече го и в мрака ме остави,
остави ме със болка във душата.
Обичах те, но вече знаех,
че ще те имам само в тъмнината.
Родена съм в съня ти да те имам -
да бъда с теб във мрака неспокоен.
Родена съм от тебе да отпивам
любов и нежност-и да бъда спомен...
Родена съм...но само в тъмнината-
нощта е моят свят потаен.
Как искам да изгрея в свелината,
да бъда пак в света реален.
Но в него АЗ не съществувам-
там няма диви самодиви...
В света реален ще тъгувам
за нощните ти сънища красиви.
Бих искала да бъда самодива,
живееща във светъл ден за тебе
и нощем теб в съня да пия,
а денем ти да пиеш мене.
Разсъмва се..и трябва да си ида,
целувам те със болка във душата.
Дали ще ме превърнеш в самодива,
завинаги обичана, не прокълната?
взет от нета

[Таня-ЛС]

Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.

Таня Чимбулева

[Таня-ЛС]

Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни търсят сметка за парите.
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни броят грамотите,колите.

... Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни отчитат тъгите,сълзите.
Когато си тръгнем от този живот,
значение няма и броят на дните.

Когато си тръгнем от този живот,
все тая е с колко венци сме окичени
и колко сме жертвали кръв или пот.

Едничко е важно дали сме обичали!

автор Мадлен Алгафари

[glezla]

Разплата

Някога имах „душа”
белия лист да напълня
Днес тя обвита е в мъгла
и прикована на разпятие... богово.
Мълчах години…
витае още пустошта над мен
от минали години.
Но някак промъквайки се през деня
пристъпва пак на пръсти...
стихът…
напират мислите от клетка да излязат.
Разбрах, че има право Бога!
Орисана била съм от съдбата.
Вместо да зее ямата…
в сърцето –
Усмихна  ми се Господ
от  небето…
и заръча…
огън Свещен  да разпаля
за разплата!

12.01.2012
MGn   :smile1

[Мадам Божка]

Глези, дай още, знам че можеш

[glezla]

Препускане...

Животът
е рана от думи
бинтовани,…
но имам в сърцето жарава
и сила…
да метна седлото на коня
звучи елитарно и шик… нали?!
А ти върви.
Спести ми нарцисизма си.
Дори неразбра какво е обичане!

02.02.2012
MGn 

[Таня-ЛС]

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Д.Дамянов

[Таня-ЛС]

Във връзка с днешните два празника едно прекрасно стихотворение на Евтим Евтимов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи.

Евтим Евтимов

[irenabrili]

ДЪХЪТ НА ВЕЧЕРТА

Под луната тъй лъскава
вечерта ни ливадна
ни прегръща пак дръзка
... и така ретроградна.

Но в това е и смисълът,
тази обич вечерна,
от луната орисана,
от очите ти черни,

да е миг омагьосан
сред онези метличини
и в дъха си да носи
невъзможно обичане.

Любомир Коцев

[demetriq 88]

Приятелите винаги остават!!!

[Таня-ЛС]

Л И Б О В Н О
от какъ ти Нйели
(ут горнята махла)

Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де твойту име със пирон съм издълбала,
плюс мойту...е равну туй на либуфта.

На аритметиката ко ли й разбирам,
Ни зная дажи колкуй две плюс две,
убачи гато либуфта да ма путпира,
това ни мъ изпритиснява вуубще.

Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.

Събирам та, ни мога та извадя,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.

Ъх, за ко ни бях пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня...
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
Кат зина мязам същу на ина ламя.

Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?

И на, сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи...
Наместу билки пак коприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, швидиш ти!
 

[Таня-ЛС]

Красива
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикрасну,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)