Присъствието на лихви при предоставяне на заемни парични средства между фирми поставя много въпроси. Те са свързани както с необходимостта от договарянето на лихвата, така и с последващото й данъчно третиране. Трябва ли да бъде договорена лихвата, за да бъде дължима? Свободно ли е договарянето на нейния размер? Може ли да се отпуска безлихвен междуфирмен заем? Сделка ли е неговото предоставяне? Как се третира по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) приходът от лихви по такива заеми? При сделката издава ли се данъчен документ за целите на облагането с ДДС? Как се отчита приходът от лихви при определяне на задълженията по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)? Част от тези въпроси засягат интересите и на двете страни в заемните взаимоотношения, а други- тези на единия или на другия от участниците. Особеностите на техните отговори произтичат от специфичния характер на взаимоотношенията, в които влизат фирмите при междуфирмения заем, от една страна, и съвършено различното отношение към въпроса за лихвите, което съществува в гражданското и търговското ни законодателства, от друга.

Първият въпрос, на който ще отговорим, е дали при междуфирмените заеми лихва е дължима само, ако е договорена?

Поради различното отношение към въпроса за договарянето на лихвите в гражданското и търговското ни законодателства, отговорът на този въпрос предполага да бъде изяснен характерът на взаимоотношенията на участниците в междуфирмените заемни отношения. Особеностите при това произтичат от факта, че участниците в тези отношения са фирми, т.е. "търговци", но в същото време временното заемане на парични средства, каквото представлява по същество междуфирменият заем, не се извършва по занятие от заемодателя. Тогава разпоредбите на кое законодателство ще бъдат приложими при него - тези на чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който определя, че : "Заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено", или на чл.294, ал.1 от ТЗ, според който: "Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго"?

Отговорът на този въпрос предполага да се определи дали предоставянето на парични средства назаем е търговска сделка или не? Търговска сделка според чл.286 , ал. 1 на ТЗ е "сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие". Следователно въпреки, че при междуфирмените заеми участниците в заемните отношения са търговци, по смисъла на ТЗ предоставянето на парични средства на заем не е търговска сделка. Това означава, че в частта за договарянето и дължимостта на лихвата при междуфирмените заеми са приложими разпоредбите на гражданското законодателство - ЗЗД. Те са посочени в чл.240 до чл. 241 на раздел V - "Заеми", на особената част на Закона.1