Това става ясно от съобщение, публикувано в сайта на Съвета за Международни счетоводни стандарти. В него се казва, че двата органа поставят началото на дискусия за счетоводното третиране на лизинговите договори, публикувайки първоначалното си виждане за бъдещ документ по темата, който ще също ще бъде представен за публично обсъждане.

Двата съвета предлагат да бъде създаден регламент, според който всички лизингови договори (от гледна точка на лизингополучателя) водят до възникването на актив и пасив. Пасивът ще отразява задължението за бъдещи плащания по договора, а активът правото да бъде ползван  взетият на лизинг актив.  Предлаганата промяна цели да се постигне еднакво третиране на лизинговоте договори във всички индустрии.

В съобщението се посочват няколко аргумента, които са довели до предложението на съветите. Единият от тях е значимостта на лизинговоте договори, чиято стойност според World Leasing Yearbook 2009, през 2007 г. е била 760 млрд. долара. Голяма част от тези договори не фигурират в балнските на компаниите. Причината е, че лизинговоте договори сега се делят на две категории, като оперативният лизинг не се отразява в баланса на лизингополучателя, се казва в съобщението.

Друг аргумент е, че разделяйки лизинговите договори на две категории, с различно счетоводно третиране, стандартите създават предпоставки за това компаниите да структурират така договори така, че да постигната предварително целяна класификация. 

„Разделяйки договорите на две категории се стига до ситуация, при която близки по своята същност транзакции се осчетоводяват по коренно различен начин, което намалява сравнисмостта на финансовата информация”, се казва също в съобщението.

Според съветите много от потребителите на финансовата информация изначално са на мнение, че лизинговите договори се отразяват в баланса. Това е причина те да търсят съответните суми по лизинговоя договор в този компонент на финансовия отчет.