Това бе решено на работна среща между ръководствата на НАП и БСК, съобщават от агенцията.

Председателят на камарата Божидар Данев каза, че средно годишно бизнесът в България плаща по 140 млн. лв. под формата на такси за платежни нареждания към бюджета. Групата ще търси начини да се намали броят на платежните нареждания за данъци и осигуровки.

НАП подкрепя идеята на БСК всеки касов апарат в страната да бъде свързан с компютърните системи на приходната агенция, стана ясно още по време на срещата. По този начин значително ще се подобри контролът върху укриването на обороти. „За да се осъществи идеята, са необходими политическа подкрепа и съответните законодателни изменения”, каза изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. По думите му, преди въвеждането на тази мярка трябва да се извърши и анализ на разходите и ползите.

От БСК подкрепиха намеренията на НАП да електронизира процеса по издаване на удостоверения за дължими данъци и осигурителни вноски, като даде достъп на търговските банки до информационните системи на агенцията. От своя страна, НАП възприе положително предложението на БСК чрез промени в Закона за ДДС, по избор на данъкоплатците, периодът за приспадане на данъчния кредит да стане плаващ – между 3 и 12 месеца.

Създаването на „златна книга” на коректния бизнес беше сред другите обсъждани по време на срещата теми.
„Готови сме в диалог с бизнеса да търсим решения на проблемите. В условията на криза е задължително държавата и предприемачите да си партнират”, каза след края на срещата изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов.

„Желанието ни е да подобрим взаимоотношенията между коректния бизнес и данъчната администрация, в търсене на решения в обща полза”, каза председателят на БСК Божидар Данев.