Премахването на налога върху дивидентите ще насърчи инвестициите
Хазната може да загуби от промяната около 120 млн. лева

Бюджет 2009 г. ухае на оптимизъм. Той не предвижда достатъчно мерки за преодоляване на негативните ефекти от световната финансова криза. По-скоро 10% ръст на бюджетните заплати, 240 лв. минимално възнаграждение и 19,7% ръст на пенсиите са ефекти, които компенсират кризата, но това не са превантивни мерки. Превенциите трябва да са в сферата на данъчната политика, т.е. чрез промяна на данъчни ставки или видовете данъци да се засили ликвидността в българската икономика. С други думи да има повече пари в домакинствата и бизнеса. Бъдещата данъчна политика обаче не предвижда някакви промени. Единствено се вдигат акцизите, а би трябвало поне данък дивидент да отпадне и да се намали от 15 на 10% ДОД за едноличните търговци.

 

Преди една година данък върху дивидентите бе намален от 7 на 5%. Тази промяна влезе в сила от началото на 2008 г. Доводите на управляващите данъкът да се задържи на сегашното равнище са свързани с целта на данък дивидент, която е да задържи този ресурс в продуктивно потребление, докато нулевата ставка ще освободи тези средства за лично потребление или по-лошият случай - да се насочат за спестявания. Освен това те смятат, че ще се получи разминаване по отношение на данъчната тежест между корпоративния бизнес - 10% данък печалба и 5% данък дивидент, и едноличните търговци - с 15% ДОД, което ще доведе до изтичане на данъкоплатци. Притеснения има и заради негативния ефект за бюджета, като според някои оценки това ще струва на хазната около 100-120 млн. лв. Според финансови експерти нито една страна от ЕС не е премахнала данъка върху дивидентите и България ще бъде първата. Подобно облекчение има в Естония, но то е за реинвестираната печалба.

 

Ако данък дивидент падне, богатите, които имат дялове във фирми или имат излишни пари, които са вложили в акции, на практика ще бъдат освободени от облагане. Единствената тежест, която ще понасят, и то косвено, е облагането с 10 % на печалбата на дружествата, в които участват, което е социално несправедливо от гледна точка на социалдемократическата/социалистическата идеология. Според Георги Кадиев премахване на данък дивидент е поредното облекчение на капитала, като преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители, а това не е лява политика. Според леви експерти, освен че премахването на данък дивидент стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, това трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да се върви в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да се стимулира оставането му във фирмите, а не разпределянето му към физически лица.