ЦЕЛ

1. Целта на настоящия МСФО е да специфицира финансовото отчитане на застрахователни договори от всяко предприятие, което издава такива договори (описано в настоящия МСФО като застраховател), до момента, в който Съветът завърши втората фаза на своя Проект за застрахователните договори. В частност настоящият МСФО изисква:

а) ограничени подобрения в счетоводното отчитане на застрахователните договори от застрахователите;

б) оповестяване, което идентифицира и обяснява сумите във финансовите отчети на застраховател, възникващи от застрахователни договори, и помага на ползвателите на тези финансови отчети да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци по застрахователните договори.

ОБХВАТ

2. Предприятието прилага настоящия МСФО по отношение на:

а) застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които то издава, и презастрахователни договори, които притежава;

б) финансови инструменти, които то издава с допълнителни, негарантирани доходи (вж. параграф 35). МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на финансовите инструменти, включително финансови инструменти, които съдържат такива доходи.

3. Настоящият МСФО не обхваща други аспекти на счетоводното отчитане от страна на застрахователите, като например счетоводното отчитане на финансови активи, държани от застрахователи, и финансови пасиви, издадени от застрахователи (вж. МСС 32 Финансови инструменти:представяне и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и МСФО 7), освен в преходните разпоредби на параграф 45.

4. Предприятието не прилага настоящия МСФО по отношение на:

а) продуктови гаранции, издадени директно от производител, дилър или търговец на дребно (вж. МСС 18 Приходи и МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи);

б) активи и пасиви на работодатели съгласно планове за доходи на наети лица (вж. МСС 19 Доходи на наети лица и МСФО 2 Плащане на базата на акции) и задължения за пенсионни доходи, отчетени от пенсионни планове за дефинирани доходи (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионни доходи);

в) договорни права или договорни задължения, които зависят от бъдещото използване или правото на използване на нефинансов обект (например някои лицензионни възнаграждения, възнаграждения за права, условни лизингови плащания и сходни обекти), както и гаранцията за остатъчна стойност на лизингополучател, внедрена във финансов лизинг (вж. МСС 17 Лизинг, МСС 18 Приходи и МСС 38 Нематериални активи);

г) договори за финансова гаранция, освен когато емитентът преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, в който случай емитентът може да избира да прилага МСС 39, МСС 32 и МСФО 7 или настоящия стандарт за такива договори за финансова гаранция. Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;

д) възнаграждение под условие, платимо или за получаване при бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации);

е) директни застрахователни договори, които предприятието притежава (т.е. директни застрахователни договори, в които предприятието е притежател на застрахователна полица). Цедентът обаче прилага настоящия МСФО по отношение на презастрахователните договори, които притежава.

5. За улеснение настоящият МСФО описва всяко предприятие, което издава застрахователен договор, като застраховател, независимо дали предприятието се счита за застраховател за законови или за надзорни цели.

6. Презастрахователният договор е вид застрахователен договор. Съответно всички референции в настоящия МСФО към застрахователните договори се прилагат и към презастрахователните договори.

Внедрени деривативи

7. МСС 39 изисква от предприятието да отдели някои внедрени деривативи от техния основен договор, да ги оцени по справедлива стойност и да включи промените в справедливата им стойност в печалбата или загубата. МСС 39 се прилага по отношение на деривативи, внедрени в застрахователен договор, освен ако внедреният дериватив сам по себе си не е застрахователен договор.

8. Като изключение от изискванията в МСС 39, застрахователят не отделя и оценява по справедлива стойност опция на притежател на застрахователна полица за обратно изкупуване на застрахователен договор срещу фиксирана сума (или за сума, базирана върху фиксирана сума и лихвен процент) дори ако цената на упражняване се различава от балансовата стойност на основния застрахователен пасив. Изискването на МСС 39 обаче се прилага по отношение на пут-опция или опция за незабавно изкупуване, внедрена в застрахователен договор, ако стойността на изкупуването се променя в зависимост от дадена финансова променлива (като например цена на акции или стокова цена или индекс) или на нефинансова променлива, която не е специфична за една от страните по договора. Освен това изискването се прилага и ако способността на притежателя на полицата да упражни пут-опция или опция за незабавно изкупуване се предизвиква от тази променлива (например пут-опция, която може да бъде упражнена, ако борсов индекс достигне определено ниво).

9. Параграф 8 се прилага по същия начин по отношение на опции за обратно изкупуване на финансов инструмент, съдържащ право на допълнителен негарантиран доход.

Отделяне на депозитни компоненти

10. Някои застрахователни договори съдържат както застрахователен компонент, така и депозитен компонент. В някои случаи от застрахователя се изисква или той има право да раздели тези компоненти.

а) Разделяне се изисква, ако са изпълнени едновременно следните две условия:

i) застрахователят може да оцени депозитния компонент (включително всяка внедрена опция за обратно изкупуване) отделно (т.е. без да взима под внимание застрахователния компонент);

ii) счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признава всички задължения и права, възникващи от депозитния компонент;

б) разделяне е позволено, но не се изисква, ако застрахователят може да оцени депозитния компонент отделно, както е посочено в буква а), подточка i), но неговата счетоводна политика изисква да признае всички задължения и права, произтичащи от депозитния компонент, независимо от базата, използвана за оценка на тези права и задължения;

в) разделяне е забранено, ако застрахователят не може да оцени депозитния компонент отделно, както е посочено в буква a), подточка i).

11. Следното е пример на случай, при който счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признае всички задължения, произтичащи от депозитен компонент. Цедентът получава обезщетение за загуби от презастраховател, но договорът задължава цедента да изплати това обезщетение в бъдещи години. Това задължение възниква от депозитен компонент. Ако счетоводната политика на цедента му позволява по някакъв начин да признае обезщетението като приход, без да признава произтичащото от него задължение, разделяне е необходимо.

12. За да раздели договор, застрахователят трябва:

а) да приложи настоящия МСФО по отношение на застрахователния компонент;

б) да приложи МСС 39 по отношение на депозитния компонент.

ПРИЗНАВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ

Временно освобождаване от някои други МСФО

13. Параграфи 10—12 от МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки определят критерии, които предприятието да използва при разработването на счетоводна политика, ако по отношение на обекта не се прилага конкретен МСФО. Настоящият МСФО обаче освобождава застрахователя от прилагането на тези критерии по отношение на своята счетоводна политика за:

а) застрахователни договори, които издава (включително свързаните разходи за придобиване и свързаните нематериални активи, като например тези, описани в параграфи 31 и 32); и

б) презастрахователни договори, които притежава.

14. Независимо от това, настоящият МСФО не освобождава застрахователя от някои отражения на критериите в параграфи 10-12 от МСС 8. По-конкретно застрахователят:

а) не признава като задължение провизии за възможни бъдещи искове, ако тези искове произтичат съгласно застрахователни договори, които не съществуват към отчетната дата (като например провизии за риск от природни бедствия и за изравняване);

б) провежда тест за адекватност на задълженията, както е описан в параграфи 15—19;

в) отписва застрахователно задължение (или част от застрахователно задължение) от своя баланс единствено и само ако то е погасено — т.е., когато задължението, определено в договора, е обезсилено или анулирано, или срокът му е изтекъл;

г) не прихваща:

i) презастрахователни активи срещу свързаните застрахователни пасиви; или

ii) приходи или разходи от презастрахователни договори срещу разходи или приходи от свързаните застрахователни договори.

д) преценява дали неговите презастрахователни активи не са обезценени (вж. параграф 20).
Тест за адекватност на задълженията

15. Застрахователят оценява на всяка отчетна дата дали неговите признати застрахователни задължения са адекватни, като използва текущи приблизителни оценки на бъдещите парични потоци по своите застрахователни договори. Ако тази оценка сочи, че балансовата стойност на неговите застрахователни задължения (намалена със свързаните отсрочени разходи за придобиване и свързаните нематериални активи като тези, разгледани в параграфи 31 и 32), е неадекватна в светлината на очакваните бъдещи парични потоци, целият недостиг се признава в печалбата или загубата.

16. Ако застрахователят приложи тест за адекватност на задълженията, който отговаря на определените минимални изисквания, настоящият МСФО не въвежда допълнителни изисквания. Минималните изисквания са, както следва:

а) тестът взима под внимание текущите приблизителни оценки на всички договорни парични потоци, като например разходи за обработка на искове, както и парични потоци, произтичащи от внедрени опции и гаранции;

б) ако тестът посочи, че задължението е неадекватно, целият недостиг се признава в печалбата или загубата.

17. Ако счетоводната политика на застрахователя не изисква провеждането на тест за адекватност на задълженията, който да отговаря на минималните изисквания по параграф 16, застрахователят трябва:

а) да определи отчетната стойност на съответните застрахователни задължения (1), намалена с балансовата стойност на:

i) всякакви свързани отсрочени разходи за придобиване; и

ii) всякакви свързани нематериални активи като тези, придобити в бизнес комбинация или прехвърляне на портфейл (вж. параграфи 31 и 32). Свързаните презастрахователни активи обаче не се взимат под внимание, тъй като застрахователят ги отчита отделно (вж. параграф 20);

б) да определи дали сумата, описана в буква а), е по-малка от балансовата стойност, която би се изисквала, ако съответните застрахователни пасиви бяха в обхвата на МСС 37. Ако е по-малка, застрахователят признава цялата разлика в печалбата или загубата и намалява балансовата стойност на свързаните отсрочени разходи за придобиване или свързаните нематериални активи, или увеличава балансовата стойност на съответните застрахователни задължения.

18. Ако тестът за адекватност на задълженията на застрахователя отговори на минималните изисквания по параграф 16, тестът се прилага на нивото на обобщение, определено в този тест. Ако тестът за адекватност на задълженията не отговаря на тези минимални изисквания, сравнението, описано в параграф 17, се прави на ниво портфейл от договори, които са обект на сходни рискове и са управлявани заедно като един портфейл.

19. Сумата, описана в параграф 17, буква б) (т.е. резултатът от прилагането на МСС 37), отразява бъдещи инвестиционни маржове (вж. параграфи 27-29) само ако сумата, описана в параграф 17, буква а), също отразява тези маржове.
.
Обезценка на презастрахователни активи

20. Ако презастрахователен актив на цедент е обезценен, цедентът намалява съответно неговата балансова стойност и признава тази загуба от обезценка в печалбата или загубата. Презастрахователен актив е обезценен единствено и само ако:

а) са налице обективни доказателства, в резултат от събитие, което е настъпило след първоначалното признаване на презастрахователен актив, че цедентът може да не получи всички суми, които са му дължими съгласно условията на договора; и

б) това събитие има отражение, което може да бъде надеждно измерено, върху сумите, които цедентът ще получи от презастрахователя.

Промени в счетоводната политика

21. Параграфи 22—30 се прилагат както към промените, направени от застраховател, който вече прилага МСФО, така и към промените, направени от застраховател, въвеждащ МСФО за първи път.

22. Застрахователят може да промени своята счетоводна политика за застрахователни договори единствено и само ако промяната прави финансовите отчети, спрямо потребностите за взимане на икономически решения от ползвателите, по-уместни и не по-малко надеждни, или по-надеждни и не по-малко уместни. Застрахователят преценява уместността и надеждността, като използва критериите в МСС 8.

23. За да прецени промяната в своята счетоводна политика за застрахователните договори, застрахователят посочва, че тази промяна доближава неговите финансови отчети до изискванията на критериите в МСС 8, без да е необходимо с промяната да се постига пълно съответствие с тези критерии. Следните конкретни въпроси са разгледани по-долу:

а) текущи лихвени проценти (параграф 24);

б) продължаване на съществуващите практики (параграф 25);

в) предпазливост (параграф 26);

г) бъдещи инвестиционни маржове (параграфи 27-29); и

д) „счетоводство в сянка“ (параграф 30).

Текущи пазарни лихвени проценти

24. Застрахователят има право, но не е задължен, да променя своята счетоводна политика така че да преоценява определени застрахователни задължения, за да отразяват текущите пазарни лихвени проценти, като признава промените в тези пасиви в печалбата или загубата. В същото време той може да въведе счетоводна политика, която изисква други текущи приблизителни оценки и предположения за определените задължения. Изборът в настоящия параграф позволява на застрахователя да променя своята счетоводна политика за определени задължения, без да прилага тази политика последователно към всички сходни пасиви, както иначе МСС 8 би изисквал. Ако застрахователят определи пасиви за такъв избор, той продължава да прилага текущите пазарни лихвени проценти (и ако е приложимо, другите текущи приблизителни оценки и предположения) последователно във всички периоди по отношение на всички тези пасиви до момента, в който те бъдат погасени.

Продължаване на съществуващи практики

25. Застрахователят може да продължи следните практики, но въвеждането на която и да е от тях не удовлетворява изискванията по параграф 22:

а) оценка на застрахователни задължения на недисконтирана база;

б) оценка на договорни права на бъдещи възнаграждения за управление на инвестиции по сума, която превишава тяхната справедлива стойност, подразбираща се от сравнението с текущи възнаграждения, начислявани от други участници на пазара за сходни услуги. Съществува вероятност справедливата стойност при възникване на тези договорни права да е равна на платените първоначални разходи, освен ако бъдещите възнаграждения за управление на инвестицията и свързаните разходи не съответстват на пазарните съпоставими данни;
 
в) използването на неунифицирани счетоводни политики за застрахователни договори (и свързаните отсрочени разходи за придобиване и свързаните нематериални активи, ако има такива) в дъщерните предприятия, освен както е позволено съгласно параграф 24. Ако тези счетоводни политики не са унифицирани, застрахователят може да ги промени, ако промяната няма да направи счетоводните политики още по-различни и удовлетворява останалите изисквания в настоящия МСФО.

Предпазливост

26. Застрахователят не променя своята счетоводна политика за застрахователни договори, за да елиминира прекалена предпазливост. Ако застрахователят обаче вече оценява своите застрахователни договори с достатъчна предпазливост, той не въвежда допълнителна предпазливост.

Бъдещи инвестиционни маржове

27. Застрахователят не променя своята счетоводна политика за застрахователни договори, за да елиминира бъдещи инвестиционни маржове. Налице е опровержимо предположение обаче, че финансовите отчети на застрахователя ще станат по-малко уместни и надеждни, ако при оценката на застрахователните договори той въведе счетоводна политика, която отразява бъдещи инвестиционни маржове, освен ако тези маржове не отразяват договорните плащания. Два примера на счетоводни политики, които отразяват тези маржове, са:

а) използването на дисконтов процент, който отразява очакваната възвръщаемост от активите на застрахователя; или

б) прогнозиране на възвръщаемостта от тези активи с норма на възвръщаемост, разчетена при дисконтиране на тази прогнозирана възвръщаемост с различен процент и включване на резултата в оценката на пасива.

28. Застрахователят може да преодолее опровержимото предположение, описано в параграф 27, единствено и само ако останалите компоненти на промяна в счетоводните политики увеличават уместността и надеждността на неговите финансови отчети в степен, надделяваща над намалението в уместността и надеждността, причинени от включването на бъдещи инвестиционни маржове. Например да допуснем, че съществуваща счетоводна политика за застрахователни договори на застраховател включва твърде предпазливи предположения, заложени в началото, както и дисконтов процент, определен от регулаторен орган без пряка връзка с пазарните условия, както и игнорира някои внедрени опции и гаранции. Застрахователят може да направи своите финансови отчети по-уместни и не по-малко надеждни, като премине към пълна, ориентирана към инвеститора, счетоводна база, която е широко използвана и включва:

а) текущи приблизителни оценки и предположения;

б) разумна (но не прекалено предпазлива) корекция за отразяване на риска и несигурността;

в) оценки, които отразяват както вътрешната стойност, така е стойността във времето на внедрени опции и гаранции; и

г) текущ пазарен дисконтов процент, дори ако този дисконтов процент отразява приблизително оценената възвръщаемост на активите на застрахователя.

29. В някои подходи за оценка, за определяне на настоящата стойност на бъдещия марж на печалба се използва дисконтовият процент. След това маржът на печалбата се разпределя към различните периоди чрез използването на формула. В тези подходи дисконтовият процент се отразява върху оценката на задължението само косвено. В частност, използването на по-малко подходящ дисконтов процент има ограничен или нулев ефект върху оценката на задължението в началото. В други подходи обаче дисконтовият процент се отразява пряко върху оценката на задължението. В последния случай, тъй като въвеждането на дисконтов процент, базиран върху активите, има по-съществен ефект, малко вероятно е застрахователят да преодолее опровержимото предположение, описано в параграф 27.

Счетоводство в сянка

30. В някои счетоводни модели реализираните печалби или загуби от активи на застрахователя имат пряко отражение върху оценката на някои или на всички от: а) неговите застрахователни задължения; б) свързаните отсрочени разходи за придобиване, и в) свързаните нематериални активи, като тези, описани в параграфи 31 и 32. Застрахователят има право, но не е задължен, да промени своята счетоводна политика така че признатата, но нереализираната печалба или загуба от един актив да има същия ефект върху тази оценка, какъвто има реализираната печалба или загуба. Свързаната корекция на застрахователните задължения (или отсрочените разходи за придобиване или нематериални активи) се признава в собствения капитал единствено и само ако нереализираните печалби или загуби се признаят директно в собствения капитал. Тази практика понякога се описва като „счетоводство в сянка“.

Застрахователни договори, придобити в бизнес комбинация или прехвърляне на портфейл

31. За да отговаря на МСФО 3, застрахователят трябва на датата на придобиването да оцени по справедлива стойност застрахователните пасиви, които са поети, и застрахователните активи, които са придобити в бизнес комбинация. Застрахователят обаче има право, но не е задължен, да използва разширено представяне, което разделя справедливата стойност на придобитите застрахователни договори на два компонента:

а) пасив, измерван в съответствие със застрахователната политика за застрахователни договори, които той издава; и

б) нематериален актив, представящ разликата между: i) справедливата стойност на придобитите договорни застрахователни права и поетите застрахователни задължения, и ii) сумата, описана в буква а). Последващата оценка на този актив трябва да бъде последователна с оценката на свързания застрахователен пасив.

32. Застраховател, придобиващ портфейл от застрахователни договори, може да използва разширеното представяне, описано в параграф 31.

33. Нематериалните активи, описани в параграфи 31 и 32, се изключват от обхвата на МСС 36 Обезценка на активи и МСС 38. МСС 36 и МСС 38 обаче се прилагат по отношение на клиентски листи и клиентски взаимоотношения, отразяващи очакванията за бъдещи договори, които не са част от договорните застрахователни права и договорните застрахователни задължения, които са съществували на дата на бизнес комбинацията или прехвърлянето на портфейла.

Допълнителни негарантирани доходи

Застрахователни договори с допълнителни негарантирани доходи

34. Някои застрахователни договори съдържат право за допълнителен негарантиран доход, както и гарантиран елемент. Емитентът на такъв договор:

а) може, но не е задължен, да признае гарантирания елемент отделно от правото за допълнителен негарантиран доход. Ако застрахователят не ги признае поотделно, той класифицира целия договор като задължение. Ако застрахователят ги признае поотделно, той класифицира гарантирания елемент като задължение;

б) трябва, ако признае право за допълнителен негарантиран доход отделно от гарантирания елемент, да класифицира това право или като задължение, или като отделен компонент на собствения капитал. МСФО не определят как емитентът определя дали това право е задължение или собствен капитал. Емитентът може да раздели това право на компоненти на пасива и на собствения капитал и трябва да използва последователна счетоводна политика по отношение на това разделяне. Емитентът не трябва да класифицира това право като междинна категория, която не е нито пасив, нито собствен капитал;

в) може да признае всички получени премии като приходи, без да разделя каквато и да е част, която е свързана с компонента на собствения капитал. Произтичащите промени в гарантирания елемент и в частта от допълнителния негарантиран доход, класифициран като пасив, се признават в печалбата или загубата. Ако част или всички права за допълнителен негарантиран доход са класифицирани в собствения капитал, част от печалбата или загубата може да се дължи на тези права (по същия начин, по който част може да се дължи на малцинственото участие). Емитентът признава частта от печалбата или загубата, свързани с всеки капиталов компонент на допълнителния негарантиран доход, като разпределение на печалбата или загубата, а не като разход или приход (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети);

г) трябва, ако договорът съдържа внедрен дериватив в рамките на обхвата на МСС 39, да приложи МСС 39 по отношение на този внедрен дериватив;

д) трябва, във всички случаи, които не са описани в параграфи 14—20 и параграф 34, букви а)—г), да продължи своята съществуваща счетоводна политика за такива договори, освен ако не промени тази счетоводна политика по начин, който съответства на параграфи 21—30.

Финансови инструменти с допълнителни негарантирани доходи

35. Изискванията по параграф 34 се прилагат и по отношение на финансови инструменти, които съдържат допълнителен негарантиран доход. В допълнение:

а) ако застрахователят класифицира пълния допълнителен негарантиран доход като задължение, той прилага теста за адекватност на задълженията, описан в параграфи 15—19, по отношение на целия договор (т.е. гарантираният елемент и правото за допълнителен негарантиран доход). Емитентът не определя сумата, която би се получила от прилагането на МСС 39 по отношение на гарантирания елемент;

б) ако застрахователят класифицира част или цялото това право като отделен компонент на собствения капитал, пасивът, признат за целия договор, не е по-малък от сумата, която би се получила от прилагането на МСС 39 по отношение на гарантирания елемент. Тази сума включва вътрешната (присъща) стойност на опцията за обратно изкупуване на договора, но не включва нейната стойност във времето, ако параграф 9 освобождава тази опция от оценка по справедлива стойност. Емитентът не оповестява сумата, която би се получила от прилагането на МСС 39 по отношение на гарантирания елемент, нито представя тази сума отделно. Нещо повече, емитентът не определя тази сума, ако общият признат пасив е очевидно по-висок;

в) въпреки че тези договори са финансови инструменти, емитентът може да продължи да признава премиите по тези договори като приходи и да признава като разход произтичащото увеличение в балансовата стойност на пасива.

г) въпреки че тези договори са финансови инструменти, емитентът, който прилага параграф 20, буква б) от МСФО 7 за договори с допълнителни негарантирани доходи, оповестява общата сума на разходите за лихви, призната в печалбата или загубата, но не калкулира тази сума на разходите за лихви, като използва метода на ефективния лихвен процент.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

Обяснение на признатите суми

36. Застрахователят оповестява информация, която идентифицира и обяснява сумите в неговите финансови отчети, възникващи в резултат от застрахователни договори.

37. За да изпълни параграф 36, застрахователят оповестява:

а) своите счетоводни политики за застрахователни договори и свързани активи, пасиви, приходи и разходи;

б) признатите активи, пасиви, приходи и разходи (и ако той представя своя отчет за паричните потоци, като използва прекия метод — паричните потоци), възникващи в резултат от застрахователни договори. Нещо повече, ако застрахователят е цедент, той оповестява:

i) печалбите и загубите, признати в печалбите или загубите при покупка на презастраховка; и

ii) ако цедентът отсрочва и амортизира печалбите и загубите, възникващи при покупката на презастраховка, амортизацията за периода и сумите, оставащи неамортизирани в началото и в края на периода;

в) процесът, използван за определяне на предположенията, които имат най-голямо влияние върху оценката на признатите суми, описани в буква б). Когато е практично, застрахователят предоставя и количествено оповестяване на тези предположения;

г) ефектът от промените в предположенията, използвани за оценка на застрахователните активи и застрахователните пасиви, като посочи поотделно ефекта от всяка промяна, която оказва съществено влияние върху финансовите отчети;

д) равнения на промените в застрахователните пасиви, презастрахователните активи и, ако има такива, свързаните отсрочени разходи за придобиване.

Същност и степен на рисковете, възникващи от застрахователните договори

38. Застрахователят оповестява информация, която помага на ползвателите да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци от застрахователни договори.

39. За да изпълни изискванията по параграф 38, застрахователят оповестява:

а) своите цели политика и процедура при управлението на рисковете, възникващи в резултат от застрахователните договори и методи за управление на тези рискове;

б) [заличена];

в) информация за застрахователния риск (както преди, така и след намаляването на риска чрез презастраховане), включително информация за:

i) чувствителността към застрахователния риск (вж. параграф 39А);

ii) концентрации на застрахователен риск, включващи описание как ръководният екип определя
концентрациите, както и описание на общата характеристика, с която се идентифицира всяка
концентрация (т.е. тип застраховано събитие, географска област или парична единица).

iii) действителни искове, съпоставени с предходни приблизителни оценки (т.е. развитие на исковете). Оповестяването на развитието на исковете се връща обратно до периода, когато е възникнал най-ранният съществен иск, за който все още съществува несигурност относно размера и времето на настъпване на плащанията по исковете, но не се връща по-назад от десет години. Застрахователят не оповестява тази информация за искове, за които несигурността относно размера и времето на изплащане на исковете обичайно намира своето решение в рамките на една година;

г) информация за кредитния риск, ликвидния риск и пазарния риск, която би се изисквала съгласно параграфи 31—42 от МСФО 7, ако застрахователните договори са в обхвата на МСФО 7. Обаче:

i) застрахователят не е необходимо да представя анализ на падежите, изискван по параграф 39, буква а) и МСФО 7, ако той оповестява информация за приблизителния график на изходящите нетни парични потоци, произлизащи от признатите застрахователни пасиви. Това може да представлява анализ по разчетна дата на сумите, признати в баланса.

ii) ако застрахователят използва алтернативен метод за управление на чувствителността към пазарните условия като например анализ на внедрената стойност, той може да използва този алтернативен анализ на чувствителността, за да спази изискванията на параграф 40, буква а) от МСФО 7. Този застраховател следва също да представи оповестяванията, изисквани по параграф 41 от МСФО 7;

д) информация за изложеността на лихвен риск или пазарен риск по внедрени деривативи, включени в основен застрахователен договор, ако застрахователят не е задължен да оценява и не оценява внедрените деривативи по справедлива стойност.

39А. За да спази изискванията по параграф 39, буква в), подточка i), застрахователят оповестява информацията по буква а) или б), както следва:

а) анализ на чувствителността, който показва как печалбата или загубата и собствения капитал биха били засегнати, ако в съответните рискови променливи настъпят промените, които са били разумно възможни към датата на баланса; методите и предложенията, използвани при изготвянето на анализа на чувствителността, както и всички промени в използваните методи и предположения от предишни периоди. Ако застрахователят използва алтернативен метод за управление на чувствителността към пазарните условия, като анализ на внедрената стойност, той може да отговори на това изискване като оповести този алтернативен анализ на чувствителността, както и извърши оповестяванията, изисквани от параграф 41 от МСФО 7.

б) качествена информация за чувствителността и информация за тези срокове и условия на застрахователните договори, които имат съществен ефект върху обема, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци на застрахователя.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ УСЛОВИЯ

40. Преходните разпоредби в параграфи 41—45 се прилагат както по отношение на предприятие, което вече прилага МСФО, когато за първи път прилага настоящия МСФО, така и по отношение на предприятие, което прилага МСФО за първи път (прилагащо за първи път).

41. Предприятието прилага настоящия МСФО за периодите, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако едно предприятие прилага настоящия МСФО за по-ранен период, то оповестява този факт.

41А. Договори за финансова гаранция (изменения на МСС 39 и МСФО 4), издадени през август 2005 г., измени параграф 4, буква г), параграф Б18, буква ж) и параграф Б19, буква е). Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното им прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен сu1087 период, то оповестява този факт и прилага в същото време свързаните изменения на МСС 39 и МСС 32.

Оповестяване

42. Предприятието не прилага изискванията за оповестяване в настоящия МСФО по отношение на сравнителна информация, която се отнася до годишните периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., с изключение на оповестяванията, изисквани по параграф 37, букви а) и б) за счетоводните политики и признатите активи, пасиви, приходи и разходи (и парични потоци, ако се използва прекият метод).

43. Ако не е практично да се прилага конкретно изискване на параграфи 10—35 по отношение на сравнителна информация, която се отнася до годишни периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., предприятието оповестява този факт. Прилагането на теста за адекватност на задълженията (параграфи 15—19) по отношение на такава сравнителна информация понякога би могло да не е практично, но е малко вероятно прилагането на останалите изисквания на параграфи 10—35 по отношение на такава сравнителна информация да е непрактично. МСС 8 обяснява термина „непрактично“.

44. При прилагането на параграф 39, буква в), подточка iii) предприятието не оповестява информация за развитието на искове, които са възникнали по-рано от пет години преди края на първата финансова година, в която то прилага настоящия МСФО. Освен това, ако е непрактично предприятието, когато за първи път прилага настоящия МСФО, да изготви информация за развитието на искове, които са възникнали преди началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация, която съответства на настоящия МСФО, предприятието оповестява този факт.

Преразпределяне на финансови активи

45. Когато застраховател промени своята счетоводна политика за застрахователни пасиви, той може, но не е задължен, да рекласифицира някои или всички финансови активи като „по справедлива стойност през печалбата или загубата“. Тази рекласификация е позволена, ако застрахователят промени своята счетоводна политика, когато за първи път приложи настоящия МСФО, както и ако извърши последваща промяна в политиката, позволена по параграф 22. Рекласификацията е промяна в счетоводната политика и се прилага МСС 8.

Допълнение A

Определения на термините

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Цедент - Притежател на полица по презастрахователен договор.

Депозитен компонент - Договорен компонент, който не се отчита като дериватив съгласно МСС 39 и би бил в обхвата на МСС 39, ако беше отделен инструмент.

Директен застрахователен договор - Застрахователен договор, който не е презастрахователен договор.

Допълнителен негарантиран доход - Договорно право за получаване, в допълнение към гарантираните доходи, на допълнителни доходи:

а) които е вероятно да бъдат съществена част от общите доходи по договора;

б) чиято сума или време на възникване са д